В Северна Македония е възможно приемане на изменения в закона за празниците, които се отнасят и на българската общност в страната

Група депутати в Събранието на Северна Македония внесоха законопроект за промени в закона за празниците в страната. Измененията предвиждат въвеждане на нови празници за членовете на т.нар. по-малки етнически общности, които живеят в Северна Македония. Това са общностите, които в преамбюла на Конституцията на Северна Македония са записани като „други“.

Именно в настоящата преамбюла на Конституцията на Северна Македония, като съставни общности на държавата са записани македонския народ, както и гражданите, които живеят в нейните граници, които са част от албанския народ, турския народ, влашкият народ, сръбския народ, ромския народ, босненският народ и други.

В Закона за празниците, който е на сила в страната, са посочени няколко видове на празници – държавни празници на Република Северна Македония, празници на Република Северна Македония, религиозни празници и празници на етническите общности. Държавните празници и празниците на Републиката са неработни дни за всички граждани, докато религиозните празници и празниците на етническите общности са неработни дни само за вярващите от тези религии или членовете на етническите общности, които са посочени в преамбюлата.

С предложените изменения в закона за празниците се предвижда свой отделен празник и неработен ден, да получат египтяните, черногорците, хърватите, словенците, поляците, унгарците, руснаците, арменците, гърците, както и българите които живеят в Северна Македония. Депутатите – вносители на измененията на закона в Събранието, се позовават на последното преброяване на населението в Северна Македония, което се проведе през 2002 година.

Според данните от това преброяване, като македонци са се декларирали 1.297.981 лица, от общо 2.022.547 жители на Северна Македония. От етническите общности, които са посочени в преамбюла на Конституцията, според преброяването от 2002 г., в Северна Македония живеят 506.083 албанци, 77.959 турци, 53.879 роми, 38.939 сърби, 17.018 босненци и 9.695 власи.

От етническите общности, за които сега се предлага да получат отделен празник, според преброяването от 2002 г. в Северна Македония живеят 3.713 египтяни, 2.686 хървати, 2.003 черногорци, 1.417 българи, 422 гърци, 368 руснаци, 365 словенци и 162 поляци. За броя на унгарците и арменците в страната аз не можах да намеря отделни данни, но трябва да се напомни че още 5.332 лица са записани като други.

Депутатите – вносителите на измененията, мотивират техните предложения между останалото и с изграждането на концепция за развитие на „Едно общество за всички“. Според тях, измененията ще позволят на гражданите които се записани в Преамбюлата като „други“, да бъдат равноправни с останалите граждани, които имат право да имат свой собствен неработен ден, което било важно за запазване на техната история, култура и идентичност.

Вносителите на измененията също така посочват, че приемането на промените в закона за празниците ще потвърди подкрепата за ценностите за изграждане на мултикултурно общество, толерантност и взаимно разбирателство на всички граждани на Северна Македония.

За празник на българите в Северна Македония, с промените в закона се предвижда да бъде определен 22 септември – Деня на независимостта на България.

На това предложение, веднага се появиха реакции от страна на български граждани и на лица с българско самосъзние, които живеят в Северна Македония. Реакциите в голяма степен са отрицателни, тъй като според тях, това най-малко не е в съответствие с Договора за добросъседство и сътрудничество потписан между Северна Македония и България, защото като за празник се посочва събитие, който не отразява общото минало на днешните етнически македонци и българите.

Тук трябва да се отбележи и фактът, че според официалните данни на компетентните институции в България, в периода от 2002 г. до днес, над 50.000  граждани от Северна Македония са получили българско гражданство, а още десетки хиляди граждани на Северна Македония са подали молби за получаване на българско гражданство.

Ясно е, че със сигурност над 90% от тези лица са получили гражданство на основание на български произход, за което е неопходимо да се представи документ, удостоверяващ наличието на възходящ „българин“, т.е документ че лицето има предци, които са били българи.

Имайки предвид тези данни, става ясно, че броят на българите които живеят в Северна Македония, за каквито през 2002 г. са се изяснили само 1.417 лица, сега е рязко увеличен.

През тази седмица бе обявено, че през 2020 година, в Северна Македония най-сетне ще се проведе ново преброяване на населението. Остава да видим дали предложените промени в закона за празниците, ще бъдат приети от парламента на Северна Македония или пак ще се изчака до следващата година и провеждането на новото преброяване на населението в страната.

З.М.