Иван Николов: За токсичния празник „Сурдулишки мъченици“

За болката и страданията на западнопокрайнинските мъченици, които в продължение на един век завинаги изчезваха под натиска на великосръбския шовинизъм, нито дума.

Антибългарските чествания в Сърбия започнаха още на 18 май на гара Ристовац с церемония „за отдаване на почит на невинните жертви, избити от българите“.

Така продължи до централното тържество, което се проведе в сръбския град Сурдулица на 29 май, когато бяха отбелязани т.нар. „Свети Сурдулишки мъченици“.

Според сръбските историци става дума за около 30 000 невинни сърби, избити от Българската окупаторска армия в периода 1915-1918 г. Те се позовават на т.нар. доклади от Междусъюзническата комисия, създадена през 1919 г. начело с Арчибалд Райс за изследване на нарушенията на Хагската конвенция, на Международната комисия за българските престъпления срещу сърбите от 1915-1918 г. начело с американския офицер Уилям Драйтън и на доклада на Сурдулишка община от 1919 г. начело със скопския митрополит Викентий, призренския епископ Никифор и игумена на манастира „Прохор Пчински“ Владимир Протич.

Въпреки че и до днес липсват научни доказателства за масови убийства от това време, ексхумация на трупове и тяхната идентификация, честването на „Сурдулишките мъченици“ се превърна в редовна антибългарска манифестация, изпълнена с омраза към българите. Фактите, аргументите и мнението на българските историци, дори и когато съберат кураж да го изразят по някоя от българските телевизии, нямат никакво значение.

„Празникът“ бе включен в диптиха на светиите с решение на Светия архиерейски събор на Сръбската православна църква от 24 май 2017 г. по предложение на епископа на Вранската епархия Пахомий.

Тази година, според предварително утвърдена програма и под егидата на правителството на Република Сърбия, Православната епархия във Враня, община Сурдулица и град Лесковац, празникът на Светите Сурдулишки мъченици бе тържествено отбелязан в Сурдулица. Двудневната програма събра множество вярващи, представители на държавни и местни институции, както и изтъкнати „експерти“ в областта на историята.

Събитието започна в четвъртък с празнично бдение в църквата „Свети Великомъченик Георги“, след което в Културния център в Сурдулица се проведе представянето на третото издание на сборника с доклади от научната конференция с международно участие, озаглавена „Българската окупация на Южна Сърбия в Първата световна война 1915-1918 г.“. Този сборник представя „важни научни открития“ за страданията на сръбското население по време на Първата световна война, а първият ден от честването завърши с тържествена академия в Културния център.

Централната част на честването се проведе на следващия ден, започвайки с архиерейска литургия в църквата „Свети Великомъченик Георги“. След службата държавни и военни делегации, заедно с църковни свещеници и граждани, се събраха пред Паметната костница в Сурдулица, където с най-високи държавни и военни почести бяха положени венци и цветя.

Програмата продължи с тържествено шествие от църквата до Дубока долина, където бе разрязана обредна пита. След това шествието се върна до църковната порта, където бе осигурена богата трапеза за присъстващите.

Но и това не е всичко.

Само четири дни преди това владиката Пахомий прекара близо четири дни в Босилеград, като особено се набиваше на очи присъствието му на културните програми, които по повод 24 май организираха община Босилеград, Общинският културен център и училищата.

Неговите разходки по улиците на Босилеград заедно с местните свещеници, кмета на общината, председателя на Националния съвет на българското национално малцинство, директорите на училищата и читалището, както и с учители и ученици, никак не са здравословни за българите в Босилеград.

За съжаление в шествието имаше и гости от България – бившият български министър Николай Цонев и директорът на Колежа по туризъм в Благоевград Васил Жечев. Владиката Пахомий подложи всички на унижение, като на челно място в градската черква им поднесе икона на т.нар. Сурдулишки мъченици, пред която те трябваше да се кръстят и да я целуват. Един вид, да искат прошка за „страданията на Сурдулишките мъченици“!?

За болката и страданията на западнопокрайнинските мъченици, които в продължение на един век завинаги изчезваха под натиска на великосръбския шовинизъм, нито дума. За страха и омразата срещу българите, които и до днес се леят от светосавските олтари на Сръбската православна църква, също. Престъпниците и жертвите отдавна са си разменили местата.

Източник: bgnes.bg