Всеки от нас знае за онзи приписван на редица личности и епохи постулат, че историята е редуване на цикли, които се сменят през определени периоди. Или пък че всичко ново е добре забравено старо. Ако изходим от тези твърдения, то дори и днес се забелязват редица наистина интересни тенденции по отношение на обществените модели в глобален, или поне в европейски план.
Откъде тръгна всичко? На 23 август 1939 г. в Москва е подписан пактът между СССР и Германия, придобил известност с имената на външните министри на двете държави, които го подписват – Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибентроп. Казано накратко този документ на основание на многото прилики и най-вече – на общите неприятели на двете страни, ги довежда до състояние на близки съюзници. Следват редица общи инициативи, в това число и военни паради, най-известният от които е този от 22 септември същата година в град Брест. Чудовищата-близнаци се готвят да прекроят света по техен тертип.
Това обаче не е просто едно обединяване на усилията и приоритетите на две велики сили, а директна договореност на две агресивни и човеконенавистни идеологии като националсоциализма и комунизма, които вече управляват с диктаторски методи своите народи. Това обаче не им е достатъчно. Те искат целия свят. На пръв поглед тези идеологии са антагонистични, даже – взаимно изключващи се. Техните лидери уж отправят яростни критики към другата система, но на практика те са обединени от омразата си към свободата, демокрацията и правото на човека да определя сам бъдещето си и да взема автономно решения в свой собствен интерес. Те, според популярната и много вярна сентенция, се уповават не на силата на правото, а на правото на силата. Законът на джунглата в социално-политически вариант – по-силният изяжда по-слабия и не е нужно дори да обяснява защо го е направил, понеже това е негово право априори.
Всички знаем как се разви по-късно Втората световна война, която превърна комунистите и националсоциалистите във врагове. И как един американски генерал в миг на откровение през 1945 г. почти проплака „Дали не заклахме грешното прасе?“. И именно поради това, в продължение на дълги десетилетия, привържениците на тези течения тънеха в омраза едни към други. Бившите нацисти ненавиждаха комунистите, а някои от твърдите антикомунисти (най-вече в източните държави) прегръщаха скрито нацизма като най-крайна форма на отрицание на бруталните леви идеи. В света, но особено много – в Европа, нацистките и крайно националистически течения се възприемаха като твърдо десни, а комунистическите и работнически такива – като крайно леви. Когато едните правеха демонстрации – другите организираха контра-митинги и обратно. Те истински се ненавиждаха. А ние приемахме това като една необратима даденост.
И понеже наистина всичко се повтаря, макар в съвремието като елемент от хибридната война на Русия срещу фундамента на обединените европейски нации, днес нацисти и комунисти отново се събраха в общ фронт. Днешните крайни противници на „световния ред“ са комунисти, нацисти и анархисти едновременно. Те нямат идеология освен омразата. Техният общ враг днес е „либералната и толерантна Европа“. Това не е нищо повече от желание да се върви срещу всички принципи на свободата, демокрацията и правото на човека да намира най-добрите решения за себе си. Днес тоталитарните идеологии в техния събирателен вид отново са в агресивен поход срещу нормалността. Вчера спечелиха изборите в една голяма провинция на бившата ГДР, но това не е най-страшното. Най-страшното е, че им съучаства лично президентът на САЩ и неговото близко обкръжение. И не, не е въпрос просто на бизнес и пари!
Въпреки че от доста време насам великите сили предпочитат да се разбират „под масата“, вместо да воюват помежду си (сетете се за чия сметка), светът днес все по-очевидно е пред нова пълномащабна война. Тя обаче няма да бъде запалена, подобно на предишните две, от националните цели на отделните държави да си върнат стари или да придобият нови територии и ресурси. Сега ще се решава как ще продължим да живеем като човечество занапред. Ще натикваме ли отново някои хора в гета, ще слагаме ли звезди на ревера на други, ще пребиваме ли до смърт трети, понеже имат различна сексуална ориентация, ще забраняваме ли правото на свободно мнение и в крайна сметка – ще продължим ли да зачитаме правилата. Ще остане ли валидна силата на правото, или пък ще се люшнем към правото на силата. Всеки, който ви казва, че този принцип нямал значение, лъже. Точно това е основата, това е фундаментът. Всичко друго са празни приказки.
Светът на много висока цена преодоля кризата, породена от Втората световна война. Мислехме си, че е завинаги, но не би. Вярвахме наивно, че обединен по време на падането на комунистическите идеологии, той ще продължи с общи усилия напред, за по-добър и спокоен живот на всеки човек. Сега обаче е още по-трудно, защото залогът е двойно по-голям. От една страна да не се допусне избухването на Трета световна война, а от друга – защото диктаторските идеологии, онези, които мразят свободния човек и неговото право да не им се подчинява, са в агресивен възход. За нас остава просто да направим избор на чия страна сме. Колкото по-бързо се самоопределим и активно отстояваме позицията си, толкова по-малък е шансът да отровят живота ни. Нашият, но и на следващите поколения.
Издвој новости на српском
