Българското малцинство в Западните покрайнини е изправено едновременно пред демографски, административни, икономически, образователни и културни проблеми, а защитата на неговата идентичност изисква дългосрочна политика от страна на България, заявиха участници в кръглата маса, посветена на актуалните проблеми на българите в Западните покрайнини, която се проведе днес в София, организирана от Научния институт „Западни покрайнини“.
Иван Николов от КИЦ „Босилеград“ постави акцент върху безработицата, придобиването на българско гражданство, достъпа до трудовия пазар и административните процедури. Той посочи като необходими мерки подкрепата за българските културно-просветни организации, увеличаването на приема на ученици и студенти от Западните покрайнини в България и улеснен процес по предоставяне на лични карти за временен и постоянен престой в страната. Според Николов практиката със служебни адреси при придобиване на гражданство прекъсва връзката на новите граждани с България, а използването на реални адреси на роднини и приятели е създало условия за търговия с адресни регистрации.
Доц. д-р Александър Гребенаров от института разгледа европейската интеграция на Сърбия като възможност за поставяне на въпроса за правата на българското малцинство. Той посочи, че сред основните проблеми са образованието на български език, недостигът на учебници, административните пречки, създавани от сръбска страна, достъпът до медии, религиозните служби на майчин език и недостатъчното представителство на българите в полицията, съдебната система и държавната администрация. По думите му новият сръбски план за действие по отношение на националните малцинства съдържа конкретни мерки и срокове, но е необходимо да се следи реалното им изпълнение. Гребенаров подчерта, че България и партньорите ѝ в ЕС трябва да поддържат координирана позиция по въпроса за правата на малцинствата.
Доц. д-р Иво Янев, също член на Научния институт „Западни покрайнини“ постави акцент върху ролята на Сръбската православна църква за запазването или промяната на идентичността в Западните покрайнини. Той заяви, че богослужението в българските райони се извършва на сръбски, липсват служби и църковни текстове на съвременен български език, а част от църковните регистри и надписи на български са унищожени или прикрити. Според Янев религиозното образование също се провежда по сръбски програми и на сръбски език. Той посочи и начина, по който се представят исторически събития и личности, като фактор, влияещ върху историческата памет и идентичността на българското население.
Участниците поставиха на масата и екологичните проблеми, свързани с минодобива в Сърбия, които според тях имат трансгранично отражение и засягат както Западните покрайнини, така и територията на България.
Източник: bta.bg
Издвој новости на српском
