Историческото заличаване на българското присъствие и последиците от минодобива в Сърбия са сред факторите, които засягат пряко българското население в Западните покрайнини, заявиха бившият генерален консул на България в Ниш доц. д-р Едвин Сугарев и д-р Валентин Янев от научния институт „Западни покрайнини“ по време на кръгла маса на тема „Актуалните проблеми на българите в Западните покрайнини“, провеждаща се днес в София.
Сугарев посочи, че пренаписването на историята и унищожаването на паметници и военни гробища са част от процес, който цели отслабване на историческата памет и етническата идентичност на българите. Като пример той посочи оскверняването през 2018 г. на българския военен паметник в Ниш, както и разрушаването на редица паметници в Западните покрайнини след 1949 г. По думите му чрез представянето на България като агресор и заличаването на неудобни за сръбската историческа версия факти у младите българи се насаждат вина за етническия им произход и дистанциране от България.
Янев постави акцент върху друг аспект на натиска върху населението – замърсяването, свързано с минодобива. По думите му дейността на мините „Караманица“ и „Грот“ през последните десетилетия засяга района на Босилеградския край, Южна Морава и териториите с българско население. Той посочи замърсяване на въздуха и водите, наличие на тежки метали, остатъци от реагенти и арсен, както и последици за здравето на населението.
Като основни пътища за пренос на замърсители Янев посочи Караманичка и Любатска река, както и подземните води. Според него проблемът има измерения на национална сигурност, тъй като засяга земеделски райони и населението от двете страни на границата. Той свърза минодобива и с политиката към българското малцинство, като заяви, че икономическите и екологичните процеси трябва да бъдат разглеждани и в контекста на неговото бъдеще.
Кръгла маса „Актуални проблеми на българите в Западните покрайнини“ беше открита тази сутрин в конферентната зала на хотел „Рила“ в София. Тя събира представители на българската общност, учени и експерти от Софийския университет, БАН и други институции.
Източник: bta.bg
Издвој новости на српском
