Две десетилетия обещания, политически зависимости и продължаващо обезбългаряване на Западните покрайнини
В Сърбия на 8 ноември т.г. се проведоха редовни избори за националните съвети на националните малцинства. 23 малцинства с общо 481 785 избиратели, разпределени в 949 избирателни секции, имаха право да избират свои национални съвети, от които 21 малцинства избираха пряко, а горанското и руското малцинство – чрез делегирани електори.
Републиканската избирателна комисия анулира и повтори изборите в няколко секции в Буяновац за албанското малцинство и в Суботица за буневското и унгарското малцинство поради несъответствие между броя на гласувалите и броя на намерените бюлетини.
Право на глас имаха граждани, които писмено са декларирали в общината по местоживеене, че принадлежат към някое малцинство и искат да бъдат вписани в т.нар. „специален“ избирателен списък.
Изборите за националните съвети на националните малцинства бяха насрочени на 18 септември, когато на политическата сцена на Сърбия доминираше Вучич. Самата избирателна кампания се проведе плахо, в сянката на големите политически трусове, предизвикани от студентското движение.
С оглед на това, че националните съвети на националните малцинства в повечето случаи бяха силно политизирани и под влиянието на Сръбската прогресивна партия, а членовете на националните съвети същевременно бяха членове или подкрепяха управляващата партия на Вучич и бяха членове на общинските съвети, резултатите можеха да се предвидят. При някои национални малцинства (унгарското, хърватското) победиха партиите на статуквото, а други (бошняшкото, словашкото, русинското) симпатизират на студентското движение.
С оглед на това, че националното самоопределение според сръбското законодателство е лично право, ясно е, че в специалния избирателен списък на българското малцинство лесно са могли да се запишат и лица с небългарски произход и така да променят вота на българите. Това си личи и от състава на избирателните листи – в тях има кандидати с небългарски произход на избираеми места. Други пък дори в имената на листите си копираха името на избирателната листа на Вучич от парламентарните избори – „Обединена Сърбия“ (Обединени ашкалии, Обединени румънци напред, Обединени русини, Обединени словенци, Обединени словаци, Обединени власи за обединена Сърбия). Някой очевидно е искал да се презастрахова, като си осигури достатъчно „патриотично“ присъствие в националните съвети на малцинствата.
В специалния избирателен списък на българското малцинство са регистрирани 15 180 избиратели, разпределени в 329 избирателни секции, пръснати из цяла Сърбия. От тях са гласували само 6 367 души. Веднага прави впечатление несъответствието между броя на записаните избиратели в специалния избирателен списък, официалните данни от преброяването на населението през 2022 г., според които в Сърбия са преброени 12 815 българи, и броя на гласувалите на 8 ноември – 6 367 души?!
От четирите регистрирани български малцинствени партии на изборите участваха три. След като Републиканската избирателна комисия обяви резултатите, стана ясно, че в 19-членния Национален съвет на българското малцинство мандатите са разпределени, както следва:
„Това сме ние – Природно движение – Владимир Захариев“ (оглавявана от кмета на Босилеград Владимир Захариев) печели 3 043 гласа (47,39%) и 9 мандата.
„Нашият народ, нашият глас, нашето бъдеще – Партия на българите в Сърбия“ (ПБС) печели 1 857 гласа (29,17%) и 6 мандата.
„Демократическа партия на българите – Небойша Иванов“ (ДПБ) печели 1 312 гласа (20,86%) и 4 мандата.
Тъй като нито една листа няма самостоятелно мнозинство от поне 10 членове, за избирането на ново ръководство на Националния съвет на българското малцинство ще е необходимо коалиционно споразумение. Ако това споразумение се сключи между двете царибродски партии на Зоран Николов и Небойша Иванов, сегашното ръководство на съвета с председател Стефан Стойков, намиращ се в сянката на Захариев, може да бъде сменено. Това би било добре, дори и ако става дума само за чисто персонална промяна. Всяка промяна винаги освежава и насърчава демократичния процес, ако у нас изобщо може да се говори за истинска демокрация.
Разбира се, коалиционното споразумение може да се сключи и в полза на сегашното статукво в Националния съвет на българите.
Революционният устрем и атмосферата, които донесе „Студентска листа – студентите побеждават“, наред с другите въпроси, поставиха и въпроса за легитимността на изборите за националните съвети на малцинствата. Ако новото мнозинство в Скупщината сериозно се заеме с промените и членството на Сърбия в ЕС, националните съвети на малцинствата не само не бива да останат под влиянието на партията на Вучич, но и самият Закон за националните съвети на националните малцинства трябва да претърпи нови сериозни промени. Сегашният формат на националните съвети, които „отговарят“ за образованието, информирането, културата и официалната употреба на езика и писмото, без да имат никаква изпълнителна и законодателна власт, се оказа напълно безплоден и безполезен за повечето малцинства в Сърбия. Особено за българското.
По стечение на обстоятелствата след падането на Милошевич, заедно с Александър Димитров, участвахме в няколко срещи на неправителствени организации и малцинствени партии в Будва, Нови Сад, Врънячка Баня и Зайчар, на които обсъждахме проектозакона за националните съвети. Още тогава влязохме в спор с казионните представители на някои малцинства, които се опитваха чрез общи принципи и законодателни инициативи да решават съвсем конкретни малцинствени проблеми, които се различаваха и изискваха специален подход за всяко малцинство. Например за македонското малцинство във Войводина и българското малцинство в Сърбия не могат да се прилагат едни и същи принципи – тяхното положение е коренно различно.
Анализирайки внимателно проектозакона за националните съвети, веднага ми стана ясно, че ще ни подметнат кукувиче яйце и няма да получим отворена граница с България, откъдето очаквахме инвестиции в икономиката и инфраструктурата, откриване на нови работни места и достъп до предприсъединителните фондове на Европейския съюз за възстановяване на икономиката.
Българското малцинство тогава имаше нужда не от какъвто и да е национален съвет, с който сръбските управници да си измиват ръцете, а от диалог между Сърбия и България, на който да се постигне споразумение между двете държави за пакет от мерки, с които да се гарантират свободното движение през границата, инвестициите в икономиката, инфраструктурата, здравеопазването и екологията. На тази основа трябваше да се гради културната надстройка – образование на майчин език, професионално информиране на майчин език, култура и официална употреба на езика и писмото. Привеждах за пример споразумението между Италия и Австрия за Южен Тирол като европейски модел, чрез който могат да се решат проблемите, застрашаващи българите в Сърбия. Естествено, никой не ме чу. Не си и мислех, че ще ме чуят.
Единственото, което можех да направя, беше да откажа да участвам в такъв Национален съвет на българското малцинство, защото просто не виждах какво полезно бих могъл да свърша в зададената законодателна рамка.
След няколко години всичките ми опасения се потвърдиха. Националният съвет на българското малцинство беше формиран, но българските фирми, които се опитаха да приватизират, да инвестират и да създават нови работни места, просто бяха изгонени от Босилеград. Образованието на български език, превеждането на учебниците и медиите на български език се превърнаха в удобна дъвка и пропаганден инструментариум на кмета Захариев, докато на нас ни конфискуваха плюшени играчки за деца за Коледа, изземваха ни книги, забраняваха ни да почетем паметта на Левски, конфискуваха ни паметни плочи с имената на жертвите от Босилеградския погром, подслушваха ни телефоните и пр.
Ето защо и сега ми е противно да отговарям на досадни журналистически въпроси за изборите за Национален съвет на българското малцинство от типа на: „Какво ще кажете за изборите?“, „Как протекоха?“, „Кой участва?“, „Защо вие не участвате?“, „Кой победи?“, „Какво очаквате от новото ръководство?“ и пр. Как да им обясня, че ми е все едно кой ще участва и кой ще победи и че не очаквам нищо от този съвет? За мен единствено значение има само това, че по времето на Националния съвет на българите, от 2002 до 2022 г., българите са намалели от 20 497 на 12 815 души и продължават да намаляват.
Националният съвет на българското малцинство, в който доминират идеологията и кадрите на Вучич, активно съдействаше за обезлюдяването и обезбългаряването на Западните покрайнини и няма как да допринесе за тяхното оцеляване и развитие.
Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата „Българите в Югославия – последните Версайски заточеници“. Анализът на Иван Николов е написан специално за Агенция БГНЕС.
Източник: bgnes.bg




Издвој новости на српском