Международна конференция на тема „Българските общности в Западните Балкани – ключов фактор в процеса на присъединяване на страните към Европейския Съюз“ се проведе днес в София. Организациата на този форум мина под патронажа на заместник-министър-председателя по икономическата и демографска политика г-н Валери Симеонов, Вицепрезидент на Република България г-жа Илияна Йотова и Председателя на държавната агенция за българите в чужбина г-н Петър Харалампиев.
Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България: „Нашите общности по никакъв начин не бяха въвлечени в дискусията, когато се подготвяше срещата на върха за Западните Балкани. А едно от основните условия за членство в Европейския съюз, освен добросъседството, това е спазване на правата на човека и спазване на малцинствените права“ – каза тя и добави: „Важно е след края на европредседателството България да задържи водещата си роля в процеса на евроинтеграция на страните от Западните Балкани. За мен е изключително важно след края на европредседателството България да задържи водещата си роля в процеса на евроинтеграция на страните от Западните Балкани. Според Йотова пътят на Брюксел към Балканите минава през България, включително през българските общности в региона. За съжаление, българските общности в чужбина не бяха включени в програмата на българското председателство и не можахме да оползотворим големия потенциал, който те притежават, коментира вицепрезидентът. Събирането на европейски политици в София заедно с лидерите на страните от Западните Балкани е безспорен успех, въпреки това очаквах повече амбиция и категоричност, отбеляза още Йотова. Институциите сме длъжници на българските ни общности навън, каза още вицепрезидентът и отбеляза, че проблемите могат да бъдат решени с цялостна подредена политика с българите в чужбина, каквато в момента липсва. Според нея, ако съществува целенасочена политика на българската държава към сънародниците ни навън, тя е в сферата на образованието и културата.
Йотова припомни, че вече са направени първите крачки за създаването на Български културен институт и се работи и по създаването на интернет платформа, която да бъде връзката между българите зад граница с Родината, а и помежду им. В бъдеще време остава създаването на Български културен институт по подобие на институтите Сервантес или Гьоте например.
На конференцията писъстваха също посланиците на Р Албания, Р Македония и на Р Сърбия в България, както и българският посланик в Р Сърбия, Н. Пр. Радко Влайков и Генералният консул на Р България в Ниш г-н Едвин Сугарев. Те взеха активно участие в дискусията като представиха сръбско-българските отношения, положението на българското малцинство, постигнатите добри резултати и изразиха надежда, че с малко повече търпение и разбирателство проблемите могат да бъдат преодоляни. Не бяха спестени и критиките към сръбските власти за конфискуването на двете паметни плочи с имената на жертвите от Босилеградският погром както и провокативните чествания на „Сурдулишките новомъченици“.
Присъстваха и депутати от Народното събрание на Р България и експерти от различни институции занимаващи се с проблемите на българите зад граница. Политиците оцениха българските общности като ключов фактор за ускоряване на присъединяването на Западните Балкани към Евросъюза.
Представители на българските общности в Сърбия, Македония, Албания и Косово изложиха проблемите си пред вицепрезидента Илияна Йотова, изпълнителната и законодателната власт. Те основно акцентираха върху проблемите с правото на свободно деклариране на българската национална идентичност, икономическата изостаналост на районите в които живеят българските общности, изучаването на български език и придобиването на българско гражданство
Българите в Р Сърбия бяха представени от КИЦ „Босилеград“, Сдружение „ГЛАС“ – Босилеград, КИЦ „Цариброд“ и КИЦ „Звонци“. Всички изразиха тревога от сигналите които алармират за тежките икономически проблеми и нарушаването на правата на българското малцинство в Западните покрайнини. Председателят на КИЦ „Босилеград“ Иван Николов подчерта, че политиката към Западните Балкани трябва да бъде насочена към решаването на проблемите които генерират напрежение между държавите и накратко се спря на драматично лошото положение на българското малцинство. Той подчерта, че решаването на проблемите на българите в Западните покрайнини е преди всичко в интерес на самото малцинство, но е в интерес и на стабилизирането на сръбско-българските отношения и на сръбското еврочленство. Вместо конкретни предложения, Николов призова да се приложи Платформата за защита на правата на българите в Р Сърбия подписана от 15 неправителствени организации и малцинствени партии през юли 2013г. в Ниш в която са изброени исканията към сръбското и българското правителство и европейските институции. Той предупреди, че ако така продължат нещата в следващите няколко години българското малцинство ще изчезне от етническата карта на Европа. Националното помирение между българи и сърби, почитане на паметта на жертвите и нов прочит на историята са условията без които не може да се стигне до ползотворен диалог и трайно решаване на проблемите в дух на приятелство и разбирателство.
България трябва да направи необходимото, за да направи по-лесно придобиването на българско гражданство на сънародниците ни в Западните покрайнини и да запазим българския бит, култура и идентичност там, коментира председателят на ДАБЧ Петър Харалампиев. Депутатът от „Обединени патриоти“ (ВМРО) Юлиан Ангелов смята, че българската държава трябва да премахне всички административни пречки по получаване на гражданство. Чужденец без произход получава по-лесно гражданство от нашите сънародници, посочи Ангелов.
А.Д.ГЛАСПРЕСС
Издвој новости на српском
