Иван Вазов е български поет, писател и драматург, съвсем заслужил прякора си „Патриарх на българската литература“. Роден е на 9 юли 1850 година в Сопот. Той рано се запознава с поезията, учи гръцки и турски език в Калоферското училище при баща на Христо Ботев – Ботьо Петков и става помощник поддаскал. Тези събития в живота му изиграват голяма роля за литературното му развитие. Макър че баща му го вика да се върне в Сопот и да се занимава с търговия, той изпълва бащините си тефтери със стихове. Баща му го изпраща в Румъния при чичо му – търговец, но Вазов и там остава верен на призванието си. Въздействие върху младия поет имат срещите с Борев и Галац.
По-късно Вазов се завръща в Сопот, където учителствува и продължава да твори. Първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“ подготвя в много трудни условия, в Румъния. Той прекарва един период от живота си и в Берковица, където е назначен за председател на Окръжния съд. Случай от съдебната му практика в града го вдъхновява да напише поемата „Грамада“. Този период в творчеството му е така наречения Берковски. След това новото жилище на Вазов ще бъде столицата на Източна Румелия – Пловдив. В Пловдив дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание. Редактира вестници и твори. Пловдивският период в творчеството му създава основата на българската следосвобожденска литература. Раждат се „Епопея на забравените“, „Немили-недраги“, „Чичовци“ и други произведения. Вазов известно време живее и в Одеса, а след това се завръща в София.
През 1920 година тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов. Той умира 1921 година в София, но успял да види и усети всенародната любов и признателност.
Вазов създава основите на жанровата система на новата българска литература – в условията на държавност. Той е първият професионален писател в българската литература. Налага нов модерен поведенчески писателски модел, несъществуващ до този момент. Още от края на 19 век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика.
Вазов създава основите на жанровата система на новата българска литература – в условията на държавност. Той е първият професионален писател в българската литература. Налага нов модерен поведенчески писателски модел, несъществуващ до този момент. Още от края на 19 век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика.
Музеите за Вазов в България: Къща-музей в Сопот – родният дом на Вазов, Къща-музей в София и Къща-музей в Берковица.
Патриархът на българската литература е получител на голям брой награди: носител на „Орден за граюжданска чест и заслуги“, награден със златен медал за наука и изкуство, през 1917 година е номиниран от граждански комитет за Нобелова награда за литература, почетен е доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, почетен гражданин на София и почетен член на БАН от 1920 година.
Иван Вазов е носител и на неприсъжданото никога повече звание „Народен поет“ с указ на Парламента, подписан от Цар Борис III.
И.М.
Издвој новости на српском
