Съдбата на бесарабските българи в Бразилия стана обект за изследването на историци-българисти в Кишинев. Своите проучвания учените представиха в рамките на международната конференция „Бесарабските българи в Бразилия“ в българската библиотека „Христо Ботев“ в столицата на Молдова, съобщава БТА.
Доклади представиха председателят на Научното дружество на българистите в Молдова д-р Николай Червенков, д-р Иван Грек и д-р Иван Думиника.
Гост от България – преводачката Мая Даскалова, представи на българската общественост в Кишинев първия том на книгата на потомъка на бесарабски българи, емигрирали в Бразилия, Жорже Косиков: „Имиграцията в Бразилия. Бесарабски българи и гагаузи“.
На конференцията присъстваха българският посланик Евгени Стойчев и съветник по култура, печат и образованието в посолството Георги Йовков.
Въпросът за съдбата на българите в Бразилия според учените не е изследван добре и остава отворен. До момента е известно, че те са осъществили двойна емиграция – веднъж в края на 18 век от България към Бесарабия, за да избягат от османското владичество, и втори път – два века по-късно към Бразилия. Причините, поради които заминават, са политически и икономически.
След края на Първата Световна война Бесарабия, която е част от Руската империя, е анексирана от Румъния. Властите започват да преследват нейните жители, включително българите, отнемат земите им, затварят училища, църкви. През 1926 г. близо 10 000 българи и гагаузи напускат домовете си и се отправят към Бразилия. По това време поради премахването на робството и нуждата от работна ръка за плантациите Бразилия започва да привлича нови имигранти. Става известно, че бразилските власти осигуряват земя и всичко необходимо за да се започне нов живот.
Един от проблемите, с които се сблъскват бесарабските заселници, с последици до ден днешен е, че техните предци пристигат в Бразилия с румънски паспорти. Така те са регистрирани от бразилските власти като румънци. След десетилетия се раждат няколко поколения бразилци с бесарабски корен. Много от тях продължават да изпитват нуждата да бъде призната националната им идентичност, разказа преводачката на книгата Мая Даскалова.
Пенсионираният съдия и университетски преподавател Жорже Косиков прави изследване на съдбата на 53 семейства чрез анкети из цяла Бразилия. В книгата на Косиков има снимки, родословни дървета. Читателят се запознава с историите на родовете, които се предават през поколенията, за трудностите по време на пътуването до Латинска Америка, за разочарованията и мъката, сполетели българите при пристигането им. Авторът пише и за това как благодарение на упоритостта, силния дух и сплотеността заселниците осигуряват спокоен и достоен живот на потомците си.
„Наистина, каква изключителна смелост и решителност е трябвало да притежаваш, за да напуснеш с цялото си семейство родната земя, без надежда за връщане назад, да се озовеш с оскъдни средства в чужда страна с непознат език, да нямаш подслон и въпреки това да се бориш за оцеляване. И което е по-важно, да спечелиш битката, да предадеш на децата си най-важните житейски уроци, да ги направиш хора с морал, да им вдъхнеш жажда за познания – единственият начин, който би ги отдалечил от посредствеността – това е най-голямото богатство, което ни оставиха нашите родители“, пише Жорже Косиков.
Източник: Ирина Богоева
Издвој новости на српском
