Саша Стоева: Сред българите в Бесарабия се зареждам

Саша Стоева е експерт във Варненския регионален експертно-консултантски и информационен център „Читалища“. Сътрудничеството и връзките й с представители на бесарабските българи започва през 2011 г. И както самата тя казва, тези приятелски контакти са започнали много късно.

Ето какво сподели Сашка Стоева в интервю за рубриката БГ Свят на БТА. 

Госпожо Стоева, къде и как се запознахте с българи от Бесарабия – южната част на съвременна Украйна?

От много време жадувах за контакти с наши сънародници от Бесарабия. Хора от едно от нашите варненски читалища от с. Кипра се бяха запознали  с участници от самодеен ансамбъл за българска народна песен „Янка“ от с. Камчик (с. Заря, Саратски район, Одеска обл. – бел. авт.) и заедно се включиха във фестивал във Варна. През 2011 читалището в Кипра получи покана за  участие в тържествата по случай 180-та годишнина от основаването на  Камчик (селото е основано през 1831 г. от български преселници от села, разположени по поречието на река Камчия в България – бел. авт.). От Кипра кандидатстваха с  проект за финансиране за пътуването, който консултирахме заедно с колегата. Тогава, през 2011 г., бях включена в групата за посещение на бесарабското българско село. С много вълнение се подготвяхме за срещата с нашите българи там. Подготвяхме се да говорим на руски, да носим от България хубави вина, защото си мислехме, че българите там нямат вина, ракия…

Какви бяха усещанията Ви, когато стъпихте в Заря?

И до днес се вълнувам, като си спомня. Пристигнахме в 8 ч. сутринта, спряхме преди селото, преоблякохме се в национални костюми, пристигнахме в центъра на Заря. Там ни чакаха ансамбъл „Янка“, кметът на селото, председателят на стопанството, ученици и много местни жители. Посрещнаха ни с хляб и сол и ни казаха „Добре дошли“. Това още го помня. Толкова силно впечатление ми остави в съзнанието. После на всички подариха по една роза. Всички наоколо си говореха на български език. Мислех си, че не може в толкова голямо село да се говори само на български език  – архаичен, запазен, толкова красив и мелодичен. В България това може да се чуе само по селата и при това от възрастни хора. Това е толкова ценно за мен, това е този български език, който помня от баба. Заведоха ни при хазаите, те всички си говореха български, колеха агнета за събора, подготвяха се за тържествата. Беше една толкова българска атмосфера, чак тогава наистина повярвах, че там живеят българи.

Имахте ли чувството, че сте извън България?

Не. Когато се върнах, разказах на близки и приятели. Тъй като съм емоционална, те не ми повярваха, помислиха, че преувеличавам. На следваща година отидохме със съпруга ми и други приятели на събор в Заря. Те бяха много впечатлени, това е една магия. От тогава много често посещавам Бесарабия, има години, когато съм ходила там по седем-осем пъти.

През тези години успяхте да разширите географията на сътрудничеството.

С времето започнахме да създаваме нови връзки. Запознах се с Нина Иванова от Областния център за национални култури в гр. Рени, която е и заместник-председател на Ренийското българско дружество „Отечество“. Директорът на Областния център за национални култури в Рени Марина Мунтян също е много отворена за такива контакти и връзки. Заедно  създадохме проекта „Култура без граници“. В него, освен български състави, включихме молдовски и украински, които също научиха български песни. „Култура без граници“ се превърна в проект за междунационални връзки. Бесарабски българи, украинци, руснаци, молдовци, всички идваха в България, посрещахме ги в Тополи на фестивали.

Особено тесни връзки имате с българското дружество „Отечество“ в Рени.

Дружество „Отечество“ сътрудничи с няколко общини от Варненска област.  Български състави и членове на дружеството от Рени са били на посещение в Община Провадия, в с. Маринка в Бургаска област, в с. Манастир, гр. Белослав, Тополи,  Дибич, Шуменско. Съответно български състави от посочените места са участвали в международния фестивал „Българи да си останем“ в Рени. Тези  културно-просветни и делови връзки станаха приятелско-роднински.  Непрекъснато  общуваме. Работим усилено в общи проекти, в последно време сътрудничеството е повече онлайн, участие в изложби и конкурси. Стараем се да участваме съвместно в културния план на област Варна и на Областния център за национални култури в Рени.

Какво е лично за Вас Бесарабия? 

Китно място, работливи и добри хора. Бих казала една духовна България. Нашите български преселници преди два века са я създали такава. Нашите села в България за съжаление вече не са такива, както в Бесарабия. Там хората се стараят да поддържат селата,  връщат се у дома, благоустрояват ги. При нас почти няма села с 5000 души.