Пътуващият цирк на националните/общински съветници

0

И те така, „Те това сме ние“, на 3 март, национален празник и Ден на Освобождението на България от Турско робство, и забележете, „Ден на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия“, отиде в Цариброд и после в Звонци, на „Тържествена сесия на Националния съвет на Българското национално малцинство“.

В интерес на истината, на тръгване никой от тях не изглеждаше особено тържествено, но както и да е. Царибродските национални съветници, техните колеги, също не ги посрещнаха тържествено, което показва, че нещо скърца в отношенията им. Не им остана нищо друго освен да се снимат пред паметника на Левски в Цариброд и да продължат към Звонци.                                                                                            Там се проведе онова нещо на което „Те това сме ние“ му викат „тържествена сесия на НС по повод 3 март“. Та там на тая „сесия“, председателят Стойков, поскастрил малко царибродските си колеги, в смисъл, че не им пукало за „българщината“. То за българщината както и да е, ама за Стойков и Захариев пък изобщо не им пукало. Както и на всички останали, де. Нищо, че те искат да ни изкарат че „това сме ние“. Ама не сме всичките. Ние сме си ние, те са си те – бамбашка работа. После Стойков в „тържественото си обръщение“ на „тържествената сесия“, се зарекъл, че ще работи за по-добро бъдеще на всички българи в Сърбия, за „отлични“ отношения между България и Сърбия, заблагодарил на България и на правителството на Сърбия и с това май приключила „тържествената сесия“. Е не съвсем, после продължила в някоя кръчма и приключила чак на сутринта на 4 март, когато националните/общинските съветници, леко потпухнали и с сънлив поглед, се прибрали в Босилеград, сега вече в съвсем нетържествен, тоест, махмурлийски вид. Ама то и това си е част от тържеството, особено пък когато е за сметка на данъкоплатеца, става идеално.      Сега като са преспали, пред националните/общинските съветници стоят тежките задачи „за по-добро бъдеще“ на българите в Сърбия и за „отличните“ отношения между България и Сърбия. То ако трябва да сме честни, българите в Сърбия едва ли имат някакво бъдеще ако на всеки 10 години намаляват с по 20%, но под управлението на Захариев и Стойков на сто процента нямат никакво бъдеще. Защото по време на тяхното управление всички млади, образовани и трудовоспособни хора напуснаха родния си град, инвеститорите, които дойдоха с идеята да предложат работа и поминък на населението буквално бяха изгонени, а околната среда беше замърсена за без пари и то по най-безобразен начин.                                                Та за да имат българите в Сърбия някакво бъдеще, трябва да се работи точно обратното на това което Захариев и Стойков и придружаващата ги циркова група правят: да привличат външни инвеститори, да се борят за всеко младо семейство, което иска да остане в Босилеград, да се пази околната среда от всякакви рударско-геологични експерименти, здравеопазването да се организира според съвременните медицински норми, обучението в училищата да се провежда на български език, а информирането, по правилата на журналистическата професия. Щото демокрацията е демокрация, не само когато работи в полза на националните (и общински) съветници, но и когато работи против тях.                                                                                  Ако ще националните съветници наистина да почитат 3 март, нека на някоя босилеградска улица да дадат име на героите, които са участвали в освобождението на Краището от Турско робство, каквито са Симо Соколов, Тако Пеев, Иван Грънчаров или просто на всички (над 400!) загинали босилеградчани в Балканските войни. Вместо сегашните имена на комунистическите престъпници Тито и Г. Димитров. Де тоя късмет, дето се казва, да видиш, па да не повярваш. В този смисъл не е лошо да премахнат и онова корито от дясната страна на паметника на Левски, където героите от Съюза на бойците на 8 септември четат небивалици за „българската фашистка окупация“ на Босилеград!? Това ще е здравословно и за „отличните“ отношения между България и Сърбия. Здравословно ще е и ако Захариев и Стойков още на следващия 15 май поставят паметната плоча с имената на жертвите от Босилеградския погром и по този повод посрещнат вицепрезидент г-жа Илияна Йотова по всички правила по които се посрещат държавни представители и без присъствието на „офицера за връзка“ Томислав Гачич, алиас владика Пахомий. Не е лошо по този повод Захариев да вкара ред в косите си и да си поръча нов костюм с вратовръзка. Защото освен всичко останало, има да поднася и извинения и да иска прошка заради гафа от 15 май 2017г. А иначе, това зелници, баници, джанковица, буркани със спържа, селски торби и сури чорапи – да забрави.                                                                                                 Да превръщаш официалните работни срещи в селски вечеринки, вместо в сериозни разговори за излизане от дупката, в която самите те ни набутаха, е върхът на лицемерието.                                                                                            Националният съвет има конкретна работа, която е ясно дефинирана със Закона (образование на майчин български език, медии на български език, официлно използване на българският език и българска култура) и няма смисъл да се превръща в пътуващ цирк и изнесени заседания, които по модела на Общинската скупщина да се правят на Гуйчак или в Горна Ръжана.                                                                      Ако националните/общинските съветници и след две десетилетия не са научили това, няма и да го научат.

Иван Николов

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.