Първият пресклуб на БТА зад граница – в Босилеград, отбеляза осмата си годишнина

0
Снимка: БТА

Първият пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) зад граница е основан на 11 декември преди осем години в Босилеград. Благодарение на Александър Димитров, с неговата енергия, този пресклуб продължава да съществува осем години, да развива своята дейност. Той послужи и като своеобразен пример, така че впоследствие БТА изгради пресклубове в райони с големи български общности. Това посочи в словото си по време на отбелязването на осмата годишнина на пресклуба на БТА в Босилеград заместник генералния директор на Агенцията Евгения Друмева.

„Имаме пресклуб в Тараклия, от тази година имаме пресклуб в Одеса. Освен това амбицията на генералния директор е БТА да има пресклубове във всички съседни на България страни на Балканите. Вече имаме такъв в Букурещ от миналата година и също и в Анкара от началото на тази година. Предстоят следващите страни, в които също мислим да направим пресклубове и да имаме кореспонденти“, посочи Евгения Друмева.

Тя разказа и за дирекция „Български медии и общности по света“ („БГ Свят“), която БТА създаде.

„Изградили сме инфраструктурата за това да имаме постоянно новини както от местата, където има български общности, така и връзка с БТА в София, за да може цялата тази информация да се събира, там където нямаме стрингери или кореспонденти, колегите от „БГ Свят“ осигуряват тази информация. Това е трайна политика – информация от тези български общности по света, знаете, че те не са никак малко, като население и като численост, сме създали възможност такава информация да присъства. Поздравявам Александър за всички инициативи, за упоритостта, за енергията и му желая да продължава все така“, добави заместник генералният директор на БТА.

От своя страна Александър Димитров посочи, че е много щастлив, че първият пресклуб на БТА извън страната е открит именно в Босилеград. „И още по-радостен съм от факта, че впоследствие пресклубовете извън България се увеличават и съм сигурен, че тази тенденция ще продължи, което го показва и господин Кирил Вълчев, с неговата работа и инициатива за откриване на пресклубове“.

На събитието присъства и кореспондентът на БТА в Кюстендил Елица Иванова, която посочи, че в Босилеград се чувства като вкъщи. „Познавам всички, много ви обичам, наистина се чувствам на мястото си, радвам се, че осем години този преслкуб организира толкова много инициативи“.

Гости на днешния празник на пресклуба бяха и членове на българската общност в Босилеград. Те се включиха в дискусия, по време на която бяха очертани пробелмите, пред които са изправени.

Като председател на Сдружение „Глас“ – Босилеград Александър Димитров посочи, че тази година за Сдружението е била много успешна, реализирани са няколко проекта, работа по програма „Еразъм“, отбелязване на 30 години от Великденския фестивал, който организират.

„30 години минаха неусетно, но когато човек прави нещо с любов, то не се забелязва, радвам се, че има толкова години възможност да радва децата на Босилеград и на Балканите… Да посрещаме гости от Бесарабия, от Украйна, от Молдова. Да оставяме една следа след нас. В началото имахме мечта да направим международен фестивал, а днес международен фестивал в Босилеград е мечта на всяко дете… Същевременно нашето сдружение отбеляза 10 години от откриването си. Това са неща, които може да ни радват, но има и неща, които са тревожни – това е най-вече състоянието на нашия град, икономическото състояние, както и фактът, че той се обезлюдява, при това много бързо. Или по-точно това е една тенденция, която е неспираща. Хората напускат Босилеград ежедневно бих казал, и ние сме все по-малко“, посочи Димитров.

Председателят на КИЦ – Босилеград Иван Николов, който получи наградата „Максим Минчев“ разказа за дейностите на центъра, който е открит през 1997 г. и „оттогава отбелязва всички значителни дати на българската история, култура, кандидатстудентските кампания минават през нас, оказваме съдействие за българско гражданство, реализиране на няколко проекта по линията на българска помощ за развитие“.

Той посочи и че изключително е разтревожен от „тази антибългарска кампания, която не е нищо ново за нашия регион, но от началото на годината мога да спомена една изложба за така наречените „български зверства“, която бе изложена на Белградския университет…“. След това той заяви, че когато се е разбрало, че Александър Вучич ще идва в Босилеград, е имало арестуваним за да няма протести. Иван Николов спомена и книгата на Едвин Сугарев и инцидентите с непозволяването ѝ в Сърбия.

„Изтеклите тридесет години съм писал за проблемите на българското малцинство в сръбския, българския  и чуждестранния печат, поемам отговорност за всяка една дума, която съм написал… но нито едно мое действие не може да се характеризира като предизвикване на национална, расова омраза или нетърпимост, в която ме набеждават напоследък, и имам предварително производство по този случай от 8 септември. Опити явно да ме сплашат, да ме вкарат в тъч и да си замълча“.

„Последното събитие също ми прави впечатление… Арестуването на Любен Григоров… не коментирам вина, но не мога приема това, което сръбските медии предадоха, коментирам изказванията по сръбските медии, излезе заплашителна информация, някаква странна каша, в която беше замесена ДАНС, замесен НАТО, КИЦ, албанските тайни служби, хърватските тайни служби, и какво ли не още … разбрах и начина по който е направен, демонстративно, с прекомерна употреба на сила, обиск, отнемане на компютри, кола, телефони, появи се инфо, че е задържан за един месец, как ще се развият нещата, не знам, но аз само чувствам, че в града се чувства осезателно страх и осезателно недоволство сред гражданите, защото ако толкова лоялен, мек и неангажиран толкова нито политически, нито идеологически, може да падне, това означава, че може да падне всеки един от нас по всяко време, може да си направят каквото си искат. В сръбските медии имаше страшен отзвук, десетки статии кито са преписвани една от друга , че това е арестуван българин за шпионаж, че е имал контакти, че е имал мрежа от сътрудни, че е коментирал политическата ситуация в Източна Сърбия…. Това са едни опити, които ни притесняват сериозно в навечерието на Коледа и виждаме, че икономическата ситуация в града сериозно запада за последните две десетилетия, населението е страшно намаляло, никакви шансове, никаква перспектива, външни инвестиции няма никакви“, добави Николов.

Изказвания направиха и представителите на партия „Възраждане“, които посочиха, че за тях като партия са много важни проблемите на българската общност и те ги познават много добре, „за нас е много важно в момента тук да разберем от първа ръка, от извора какви проблеми те изпитват… Ние като партия правим и ще правим каквото ни е по-силите. Вярвам, че с времето  ще имаме повече лостове на държавно ниво да помагаме на българските общности и в частност на българската общност в Западните покрайнини…“

Своята история разказа и Борис Христов, босилеградчанин, който голяма част от живота си е прекарал и в Черна гора. За българите които живеят далече от България – първият приоблем е гражданството, каза Христов, който е взел българско гражданство през 1999 г. за месец и половина. Съпригата му е родена в Босилеград и седем години чака за българско граждаство. „Не знам как избирате послацици, те не са посланици на България, а за себе си. Когато се обърнем към Посолството – единствено семейство по преброяване е моето семейство в Черна гора“, добави той.

Борис Христов разказа също, че когато е отишъл пак в Босилеград, са му казали, че може да остане само три месеца, въпреки че е женен за сръбска гражданка и има наследствен имот от баща си.  По думите му той е съгласен да получи сръбско гражданство, но не му дават, защото е написал, че е българин. Трбявало да напише, че е сърбин и веднага ще получи гражданство. В крайна сметка след като той казва, че ще потърси медиите, е получил сръбско гражданство като българин.

Националният пресклуб на БТА в Босилеград е открит на 11 декември 2015 г. от генералния директор Максим Минчев в сградата на ул. „Добродолски поток“. Той е първият национален пресклуб на БТА извън България. Понастоящем БТА има шест пресклуба извън страната. Останалите пет са в Анкара (Турция), Букурещ (Румъния), Одеса (Украйна), Скопие (Република Северна Македония) и Тараклия (Молдова). Откриването на пресклубове на Агенцията извън страната е продължение на политиката на БТА да има разкрити свои медийни средища във всички съседни страни, както и в държави с големи български общности, сочи справка на отдел „Справочна“ в БТА.

От откриването на националния пресклуб на БТА в Босилеград негов ръководител е стрингерът на БТА Александър Димитров. За изграждането и функционирането на пресклуба в Босилеград БТА си сътрудничи с местната неправителствена организация Сдружение „ГЛАС“. Към датата на откриването на пресклуба над 90 на сто от осемхилядното население на региона е българско. В областта има около 30 църкви и манастири, всяко от 35-те села има свое училище. През годините Националният пресклуб на БТА в Босилеград е бил домакин на кръгли маси, поставили важни проблеми в сферата на образованието, медиите, екологията, общинската администрация и неправителствения сектор.

Източник: bta.bg

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.