Какъв е добре да бъде човек?
От една страна е хубаво да бъдеш оптимист защото така избиваш от главата си всякакви негативни мисли и знаеш, че винаги предстои само доброто. Например: ходиш си с най-новите обувки по потрошените плочки на улицата и така ги опръскваш след вчерашния дъжд, че велурът вече е като изкъпана с белина котка и от него вече нищо не става. Голяма работа – казваш си – и продължаваш напред отписал поредните 100 лева – ето ми повод да си купя нови обувки.
От друга страна е добре да си песимист защото нямаш прекомерни очаквания и като следствие от тях – разочарования. Например: ходиш си с най-новите обувки по потрошените плочки на улицата и така ги опръскваш след вчерашния дъжд, че велурът вече е като изкъпана с белина котка и от него вече нищо не става. Знаех си – казваш си – убеден бях, че тия 100 лева ги дадох на вятъра още докато бях в магазина, сега сигурно и ще се пребия зад ъгъла.
От трета страна е добре да си реалист защото каквото и да се случи, винаги го обясняваш с фактори извън себе си. Например: ходиш си с най-новите обувки по потрошените плочки на улицата и така ги опръскваш след вчерашния дъжд, че велурът вече е като изкъпана с белина котка и от него вече нищо не става. Е, щом съм бил толкова глупав – казваш си – да тръгна в тоя дъжд с новите си велурени обувки, е съвсем нормално да ги съсипя.
От четвърта страна е добре да си непукист защото ти си над нещата и нищо не те интересува. Например: ходиш си с най-новите обувки по потрошените плочки на улицата и така ги опръскваш след вчерашния дъжд, че велурът вече е като изкъпана с белина котка и от него вече нищо не става. Какво ме интересува кой е кмет и кои са общински управници – гордо изстрелваш – аз съм над тия работи и не се интересувам. И така неусетно се оказва, че всъщност не си никакъв тарикат или непукист, а просто един безплатен флейтист, който свири денонощно върху общинските потрошени плочки на тия, които ги „ремонтират“ през три години на четворна цена.
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
