Пенчо Петков Славейков е роден на 27 април 1866 г. в град Трявна. Той е роден в семейството на Ирина и Петко Славейкови, които имат още 6 деца — Христо, Иван, Рачо, Райко, Донка, Пенка. За бащата е трудно да се грижи за него, но той намира пари да изпрати сина си на училище. Малкият Пенчо учи в родния си град и в Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Той е свидетел на опожаряването на Стара Загора по време на Руско-турската война, споменът за което остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет. Тези „враснали тъй дълбоко в душата спомени“ служат на Славейков при работата му върху „Кървава песен“. Семейство Славейкови едва се спасява от пожарищата и се събира в Търново.
През 1884 г. след нещастен случай заболява тежко и остава частично неподвижен. Заминава да учи философия в Германия през 1892 г. По време на престоя си там сътрудничи на списанията “Мисъл” и “Българска сбирка”. През 1898 г. се завръща в България, където продължава своята публицистична дейност. От 1901 до 1908 г. е поддиректор на Националната библиотека, а от 1909 г. до 1911 г. е директор. Създава поемите “Ралица”, “Бойко” и “Неразделни”, антологията “На острова на блажените”, съчиненията “Момини сълзи”, “Епически песни”, “Блянове”, Епически песни”, “Сън за щастие”, “Кървава песен”, “Книга на песните” (1917) и др.
Живее в различни селища — Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Логано. Силният душевен гнет влошава здравето му. Славейков прави героични усилия да работи. В края на ноември пристига в Италия. Най-дълго се задържа в Рим — 3 месеца. През май 1912 г. отново е на път — през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца пристига в малкото курортното градче Брунате, разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо (Италия), където на 10 юни умира. Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет.
Погребан е в селското гробище; костите му са пренесени в България през 1921 г. Родната къща на Славейков в гр. Трявна е музей.
Р.Д. ГЛАСПРЕСС
Издвој новости на српском
