Откакто моите съграждани, дори и най-неграмотните, се сдобиха с модерни айфони и криво-ляво се понаучиха да пипат по тях, фейсбук ми заприлича на първи зимен сняг – всички животни си оставят следите по него. И така както опитен ловец по следите на снега може да определи не само какво животно е минало, но и големината, старостта, настроението му и пр., така и аз все по-често се улавям по постовете да разгадавам скритите страни на фейсбук приятелите които иначе, в реалният свят, не си личат чак толкова.
Маските паднаха. Дори и дрехите. Голотата, особено духовната голота, излезе на показ.След само няколко поста написани в различно време и по различни поводи, човек може с висока доза на точност да определи профила на оня който седи там някъде си пред компютъра. От половин дума разбираш кой какви въгледи изповядва, за коя партия работи, кой му е любимият клуб, кои са любимите му лидери, любимите ястия и пр. Вече нищо не може да се скрие. Всичко е на показ,включително и глупостта.
Странно е, как прития свръх-модерни технологии, които до преди едно-две десетилетия бяха немислими и недостъпни за повечето от нас, и когато цялата световна информация е на един клик разстояние, тече процес на всеобщо опростачаване и разрастване на една примитивна субкултура измешана с остарели и превъзмогнати идеи и наливно мислене. Само че представителите на тази субкултура имат самочувствието да се произнасят от последна инстанция по всички политически, геополитически, икономически, военни, медицински и пр. въпроси, въпреки скромните си знания които понякога не могат да ги изразят на разбираем език.
При наличието на такава масова ментална шизофрения никак не е чудно, че в една и съща глава може да битува мъгла от противоречиви и взаимно изключващи се понятия. Примерно.
Българи които говорят и пишат на сръбски език!? Е, не са баш българи, не са и сърби, ами нещо средно – любители на шопска салата, т.е. шопи!?
Свещеници които вместо Божия свят, предпочитат да проповядват сръбския свят при това не според учението на Исус Христос, а според учението на един чичко с малки мустачки – един вожд, един народ, една държава!? Останалите да ги няма.
Живеем в демокрация и демократично си избираме вождове които най-много от всичко мразят свободата и демокрацията!?
Няма да дадем Косово на албанците, но продаваме най-плодородната земя и всички останали ресурси на международните компании. Предпочитаме руските и китайските!?
Искаме да живеем в мир, но твърдо подкрепяме агресорите в Украйна!?
Искаме европейски стандард на живот, но не и европейска система на държавно устройство и начин на работа!?
Мразим Европа и САЩ, но си изпращаме децата да учат и работят при тях!?
Използваме най-съвременните технологии, за да защитаваме най-примитивните и отречени идеологии!?
Искаме правова държава, но ако може законите да не важат за управниците!?
Парадоксите са много. Интернет пространството прелива от тях. Масовата културна парадигма е прогнила от неграмотност, агресия, липса на морал и ценности и откровени лъжи в името на единствената мерна единица – лайк!
Вместо да използваме интернет да черпим знания и ценности които да ни очовечават и усъвършенстват, ние все по-често изпадаме в ситуация, че трябва да крием телефоните от децата за да не се превърнат в интернет чудовища. Умението да използваш интернет се превърна в изкуство да не се подадеш на влиянието на неговите потребители. Защото сред тях вече има и наемни работници – тролове, които за сметка на работодателите си, срещу заплащане провеждат пропаганда чиито количествените измерения в лайкове отварят пътя към неограничената власт.
Иван Николов
Издвој новости на српском
