Квадратурата на шопската салата

0

В последните дни от официалото преброяване на населението 2022 в Сърбия, в навечерието на  Деня на народните будители, на 137 години от Сръбско-българската война, на 102 години от окупацията на Западните български покрайнини и  в навечерието на изборите за тнр. „Национален съвет на българското малцинство”, Сръбската държавна телевизия в емисията „Квадратура на кръга” https://www.youtube.com/watch?v=Wc_YNlD2feE&t=13s ,  в най-гледаното телевизионно време, отново ни поднесе оня стар великосръбски буламач от истини, полуистини и откровени лъжи с една единствена цел – да се прокара червена разделителна линия между шопите и българите!?  И пътем да се намери поне едно малко сръбско малцинство, па макар и на пазара в Илиянци.

Тия сръбски мераци особено се изостриха по времето на Милошевич през деведесетте години на миналия век и продължават и до днес. И макар че в историческата наука те нямат основание, сръбските „учени” цитират самите себе си и продължават да укрепват вярата на подрастващите поколения, че сърбите живеят дълбоко в българската територия.

Защо ли тая квази-научна теория на Витомир Живкович и Драган Колев, толкова много напомня на теорията на Милош Милойевич, Стоян Новакович и др. които в началото на миналия век създадоха македонците като нещо отделно от българите? И още, защо линията на разделение на шопите от българите върви точно по линията на сръбските териториални претенции към българските територии на Парижката мирна конференция от 1919г.?

Впрочем, сърбошопската теория не е от вчера. Десетки сръбски учени са се опитвали да я разработват за нуждите на великосръбската националистическата идеология в края на 19 и началото на 20 век. Още Христо Ботев я е заклеймил в своите статии. Днешните сръбски учени цитират „авторитетните” сръбски учени като Цвиич, Белич, Милойевич, Новакович и така порочният кръг се завъртя до наши дни и си пробива път към бъдещето.

Само че заиграването с тази теория е изключително лекомислено и опасно. Именно защото творците й се опитват да припознаят шопите като свои, без да познават истинската им същност – тази на най-твърдите и упорити българи които са преживяли векове под чуждо робство, но не са отстъпили нищо от своята етно-национална същност.

Крал Милан 1885г. тръгва на поход за освобождение и присъединение на „сръбските шопи” към Сърбия, но се оказва, че лошо си е направил сметките.  „Шопите” на Сливница съвсем не дочакват сърбите като братя освободители.

Впрочем, защо Коста Печанац е избивал „сръбските шопи” в Босилеградско 1917г.? Нима затова, че ги е смятал за сърби и братя по род и кръв?

„Желязната шопска” (Първа Софийска дивизия) по време на Първата световна война дава най-резултатните си сражения именно срещу сърби, руснаци и румънци. Тяхната луда смелост, тяхното разбиране за достойнство, дълг и чест са пословични и доказани по бойните полета за Освобождението и обединението на българските земи.

Другите доводи за „близостта” на „шопският език” със сръбският, всъщност  са  и най-големият контрааргумент – само българите и техните диалекти (шопски, македонски и пр.) имат аналитичен (без падежи) език. Това ни отличава от всички балкански (синтетични) езици и никой не може да ни накара да използваме падежи. Българите от Враня, Ниш, Пирот и Зайчар и след век и половина не можаха да усвоят сръбските падежи. Просто защото развитието на езиците през историята винаги е вървяло от синтетични към аналитични езици, а не обратно. В старите „шопски” църкви все още се среща една буква за която в сръбския език няма глас и те почти не могат да го изговорят. Както не могат да се справят и с неравноделните тактове в българската музика и танците.

Да не говорим за другите „сериозни” основания на сръбските учени от типа на „шопската салата” която си е съвсем ново изобретение от времето на социализма.

Българските учени и политици все още гледат с презрение и насмешка на тая теория. Само че подценяването на сръбските емисари и съвременната лакомия по сръбските плескавици и сръбска чалга може да ни изиграе лош номер. Особено в тия сложни международни обстоятелства когато световните играчи отново проявяват имперски амбиции за ново преразпределяне на света. И затова трябва да си отваряме очите на четири.

Иван Николов

Предишна статияКИЦ „Босилеград” отбележи Деня на народните будители
Следваща статияИзбори за НС – За българите в Сърбия – За Бугаре у Србији (Видео)
Иван Николов
Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.