История на балкански/подбалкански говор на българите в СССР

В резултат на мащабно изследване на говорите на българите в СССР в следвоенния период под ръководството на проф. С.Б. Бернщейн по специална програма за картографиране и съставяне на лингвистичен атлас е изработена класификацията им, осъществено е тяхното групиране. По данни на тези изследвания на територията на Съветския Съюз са представени почти всички основни типове говори на Източна България и един западен български говор:

• чушмелийски / съртски / шуменски
• чийшийски / североизточен
• олшански / мизийски
• балкански /подбалкански /:
  • о-диалект
  • ъ-диалект:
    • а/ чумленско-твърдишка подгрупа
    • б/ болградска подгрупа
• тракийски
• източнородопски / кримски
• западнобългарски

Балкански тип (подбалкански говори ): о-диалект и ъ-диалект.

На територията на бившия СССР тези говори са предимно от южнобалкански тип. По ред особености те се обединяват помежду си, но по типа на членната морфема те могат да бъдат разделени на две подгрупи: о-диалект и ъ-диалект. На свой ред подгрупата ъ-диалект в Атлас болгарских говоров в СССР се дели на още две подгрупи: а/ чумленско-твърдишка и б/ болградска.

Селищата с този тип говори в Бесарабия се появяват в резултат на най-масовото изселване от българските земи след поредната руско-турска война от 1828-1829 г, а по-късно, след Кримската война /1853-1856/, в резултат на вторично, „вътрешно” преселване такива селища се появяват и в Таврия (след откъсването от Русия, като губеща войната страна, на югозападната част на Бесарабия и присъединяването й към Молдовското княжество – васал на Османската империя).

Първоначално от този тип говори е бил изследван сливенският. В рамките на балканските говори подбалканската група по редица особености е обособена от проф. Ст. Стойков.

В пределите на България въз основа на някои още по-дребни особености групата може да бъде поделена на още два подговора:

а/ източен, обхващащ Сливенско, Карнобатско, Ямболско и Бургаско

б/ западен, обхващащ Старозагорско и Чирпанско.

Най-характерните особености на говорите от подбалкански тип, които ги отделят от останалите балкански и от друг тип говори, са:

а/ гласна а̀ под ударение в окончанията на глаголните форми в ед. число, сегашно време и в съществителните имена от женски род на -а̀: плẹт̀а, чẹт̀а; гọр̀а, жẹн̀а.

б/ околосонорна редукция на неударената гласна и в гласна ʼъ пред твърди срички или съгласни в следударено положение в суфиксите -ин, -ина, -ино и -ик: бъ̀лгạрʼạн, т̀урчạн, ѝстʼạна, с̀утрʼạнạ; ба̀бʼạн, Со̀нкʼạн, пọнд̀елʼнʼạк, фт̀орнʼạк вместо – българин, турчин, истина, сутрин; бабин, Сонкин, понеделник, вторник.

Подбалканският тип говори е един от най-разпространените в Бесарабия. За него  като че ли има и най-много научни изследвания (вж. Библиографията).

 Сливенски о-диалект /снẹг̀о, кр̀ъсникọ/.

 Към о-диалекта се отнасят говорите на селата: Кѝрсово / Башкьой (наполовина заселено и с тюркоезично, гагаузко население) – в Р. Молдова (първите български преселници тук са предимно от с. Жеравна / Башкьой, Сливенско), Задуна̀евка (основано от български преселници чрез вторично преселване), както и редица други български села в Бесарабия, Таврия, Крим и т.н. Нова Ив̀ановка / Ив̀анова / Еск̀и Кубѐй (основано чрез вторично заселване от български преселници в Акерманско, Бесарабия), Ровное / Купар̀ан(основано от група преселници предимно от с. Порой / Копаран, Бургаско), Виноградовка / Бургудж̀и/й(основано от преселници от с. Горно Александрово / Бургудж̀и, Сливенско) – в бесарабската част на Р. Украйна. Говорите на тези села са проучени по програмата на Атлас болгарских говоров в СССР.

Изселници от с. Ровное / Купаран (Тарутински район, Одеска област) са основали с. Купар̀ан в молдовската част на Бесарабия, в района на гр. Леова, а също така с. Луж̀анка / Ка̀зба, в района на Тарутино – в украинската част на Бесарабия.

Според изследването на проф. Иван Кочев този тип подбалкански диалект е характерен предимно за селището Стралджа заедно с редица сливенски и ямболски села.

Тъй като в Атлас болгарских говоров в СССР о-говорът няма друго име, въз основа на изследването на проф. И. Кочев той би могъл да бъде наречен сливенски.

Посещавайки през 1947 г. с. Кирсово, проф. С.Б. Бернщейн в отчета си неточно определя говора му като североизточен. Но съвсем куриозни наблюденията върху езика на жителите на това село са на проф. В. Григорович, който го е посетил през 1869 г.:

„Выехав из Кишинева 16 июня 1869 г., я направился… Итак, оставив Комрат, я посетил колонию Кирсово. Это обширная колония, стесненная в поземельных отношениях вследствие размножения народонаселения, уступает преимущественно молдаванскому языку потому ли, что здесь живут молдоване, или потому, что старые переселенцы свыклись с этим языком.”

Пръв изследовател на кирсовския български говор, като един от говорите на тази подгрупа, е съветската българистка Е.И. Зеленина, която публикува кратка характеристика на тоя говор още през 1953 г., а по-късно (през 1981 г.) издава и Сравнительный тематический словарь трех болгарских сел Молдавии, включващ лексика от говорите на три български села в тогавашна МССР Кортен / Кирютня, Кирсово / Башкьой и Твърдица.

Говорът на с. Нова Ивановка е проучван в ономастичен план от проф. М. Парзулова (2006), а говорът на с. Бургуджи / Виноградовка в редица публикации е изследван от младата българистка Н. Чуфарличева (вж. Библиография и Текстове в Приложение).

Що се отнася до по-важните особености на този тип говори. Това е членната морфема -о, която го откроява сред другите подбалкански говори. Но трябва да се отбележи, че тя не присъства в съществителните имена в говорите на всички тези села, а само в някои от тях, например в говора на с. Кирсово — крạк̀о, кр̀ъсникọ, докато в говорите на други, например в с. Нова Ивановка, се открива само в прилагателните и чеслителните имена и местоименията в мъжки род, ед. число — гọл̀емиọ, п̀ървиọ.

Балкански тип (подбалкански говори) ъ-диалект.

Дели се на две подгрупи:

а/ чумленско-твърдишка подгрупа /снẹг̀ъ, кр̀ъсникạ/.

Към нея те отнасят говорите на селата: Ва̀ля Пѐржей (основен говор), Комрат (старият, несъществуващ сега говор), Ко̀ртен / Кир̀ютня (основано от преселници предимно от с. Кортен, Новозагорско), Твърдѝца (сега град, основан предимно от преселници от гр. Твърдица, Сливенско) – в Р. Молдова и Виноградное / Сам Батър / Хасан-Батър / Гасан-Батър, Вольное / Исерлий (основано от преселници от с. Блатец / Исерлий, Сливенско), Виноградовка / Чумл̀ек / Чумл̀екọф (основано от преселници от с. Ботево / Чомлеккьой, Ямболско), Го̀лица / Кар̀а-Мар̀ин (основано от преселници от с. Голица, Варненско), Делени / Девл̀етаг̀ач / Деветл̀ий (основано от преселници от с. Девл̀етаг̀ач, Лозенградско), Димитровка / Делжил̀ер (основано от преселници предимно от с. Полски градец / Делжилер, Старозагорско и с. Налба̀нтлар̀е / Ковачите, Сливенско), Каланч̀ак / Дермендер̀е (основано от преселници предимно от с. Изворско / Дервент / Дермендер̀е, Варненско), Кирничк̀и / Карн̀ичка / Фънт̀ъна Дз̀инилор, Ореховка / Пандаклий (основано от преселници предимно от с. Тенево / Фъндъклий / Пандъклий, Ямболско), Яровое / Гюлмян / Дюльмен (основано от преселници предимно от с. Роза / Гюлмян, Ямболско) – в бесарабската част на Р. Украйна, Ботево и Строгановка – в Приазовие (основани са от изселници от бесарабското с. Каланчак / Дермендере), Федоровка – в Приазовие (основано от изселници от бессарабското с. Новопокровка), Пала̀узовка – в Приазовие /основано от изселници от бесарабското с. Кирнички / Карничка/ Фънтъна Дзинилор/.

Към тази подгрупа изследователите, въз основа на сходството на повечето от особеностите му особености, отнасят и говора на с. Заря / Камчик (основано от преселници от редица села по река Камчия, Варненско) (Колесник, Георгиева 2016: 40).

Според мнението на В. Колесник и Св. Георгиевой-Митител, говорите на селата Твардица, Виноградовка (Чумлен), Яровое (Дюлмен), Ореховка, Виноградное, Каланчак, Димитровка, Кирнички, Голица, Делены, които в Атлас болгарских говоров в СССР са отнесени към чумленско-твърдишката подгрупа и са определени като сливенски, представляват не само сливенски, а в по-голямата си част са ямболски (говорите на селата Яровое и Кирнички) или други подбалкански говори (Колесник, Георгиева-Митител 2016:39).

При определянето на говорите на тези селища обаче, трябва да се има предвид преди всичко деленето на говорите от подбалкански тип на два подговора: източен, обхващащ Сливенско, Карнобатско, Ямболскои Бургаско, и западен, обхващащ Старозагорско и Чирпанско, т.е. по-логично в случая и по-прегледно е това деление да се прави с оглед на българската класификация на диалектите на българския език.

Трябва да се отбележи, че изселници:

• от с. Валя Пержейв район Тараклия, Р. Молдова заедно с българи от други

села основават селата Валя Пержей, Нова Ларга и Стояновка (в Стояновка те създват свой квартал-махала, в другата част на селото се заселват българи от с. Кортен) – в молдовската част на Бесарабия и с. Богдановка – в украинската й част;

• от с. Виноградовка / Чумлек / Чумлекиойв Тарутински район, Одеска

област участват в основаването на селата Александровка в район Яловени, Константиновка и Первомайск в район Каушани, Троица в район Леова – в молдовската част, а също така в създаването на с. Перем̀ога / Новия Чумл̀ек – в украинската част на Бесарабия;

• от с. Вольное / Исерлийв Тарутински район основават с. Исерлия в район

Басарабяска, а също така участват в създаването на други села в молдовската част на Бесарабия;

• от с. Кортен / Кир̀ютняв район Тараклия са основатели или участници в

създаването на селата – Новия Кортен в район Тараклия, Светлий / Деневица в АТО Гагауз Ери, Антоновка, Викторовка (сега в състава на с. Чебалакчия) и Стояновка в район Кантемир, Българ̀ийка (сега в състава на с. Сарата Ноуа) в район Леова, Димитр̀овка и Максим̀ени в район Чимишлия – в молдовската част на Бесарабия;

• от гр. Твардѝцав район Тараклия са основни участници в създаването на

селата Колибабовка в район Леова на територията на молдовска Бесарабия и селата Петровск /Па̀влевото, А̀рса / Евгеновка и др. – в украинската част на Бесарабия;

• от с. Яровое / Гюльмян / Дюльмянв Тарутински район основават селата

Н. Гюльм̀ян (сега Елизаветовка), Евгеновка / А̀рса, заедно с твърдичани, Ново-Георгиевка /Кролевка в същия район, а също така заедно с българи от други селища участват в създаването на с. Москов̀ей / Мо̀сково – в молдовската част на Бесарабия. Говорите на тези нови селища се характеризират с особености на говорите в селата-метрополии.

По този начин, едни от най-разпространените говори от тази група на подбалканския тип в Бесарабия са: чумлекьовският, кортенският, твърдишкият, гюлмянският, като кортенският говор е разпространен само в пределите на молдовската част на Бесарабия, а другите говори функционират от двете страни на сегашната граница между Р. Молдова и Р. Украйна.

Необходимо е да се отбележи, че съвременното състояние на българската реч в гр. Комрат няма, практически, нищо общо със състоянието на българския говор тук в миналото, тъй като старото българско население на Комрат е асимилирано от  преобладаващата му част – гагаузкото население. Съвременната реч на българите, живеещи в този град, в диалектно отношение не представлява единство във връзка с това, че тези българи не са коренни жители тук.

След посещението си по време на диалектоложко пътуване през 1947 г. и в Комрат, С.Б. Бернщейн в свой отчет пише: „В местном Загсе мне сообщили, что болгар теперь не больше 10% /т.е. 1000-1200 чел./: они ассимилировались с местным гагаузским населением. Я познакомился со многими болгарами, которые уже не говорят по-болгарски. Родным их языком стал гагаузский. Много смешанных браков. При любом сочетании дети говорят по-гагаузски. Все комратские болгары умеют говорить по-гагаузски: гагаузы же на болгарском языке не говорят.” (Бернштейн 1949: 385-391).

Съвременната изследователка на българската реч в гр. Комрат Л. Бойкова отбелязва: „През 50-60-те години на ХХ век се отбелязва усилена миграция на населението от селата към градовете. Днешната българска общност представлява малобройна група от кореняци българи билингви, съхранили българското си съзнание и езика, и доста по-многобройна група преселили се в Комрат от околните български села” (Бойкова 2009: 56).

Много е важно обаче да се добави и подчертае, че компактно живеещо българско население в гр. Комрат отдавна няма. А, значи, няма ги и необходимите условия тук за пълноценно функциониране на българска диалектна реч.

За говорите от чумленско-твърдишката подгрупа на подбалканския тип говори има най-много изследвания (вж. Библиографията).

б/ болградска подгруппа /снẹг̀ъ, кр̀ъсникạ/.

Към нея се отнасят: един от говорите на гр. Болград (основният говор – под/балкански), един от говорите на с. Василевка / Вайсал (основано от преселници от с. Вайсал, Одринско), Виноградовка / Курчий, Жовтневое / Каракурт, современният говор на с. Каланчак / Дермендер̀е (основано от преселници от с. Изворско, /Дервент / Дермендер̀е, Варненско), говорът на което е изпитал влиянието на един от болградските говори, както отбелязват авторите на Атласа), един от говорите на с. Кубей /Червоноармейское, на с. Табаки – всички в украинската част на Бесарабия, на с. Кайраклия / Кайраклий – в молдовската част на Бесарабия.

Авторите на Атлас болгарских говоров в СССР отбелязват, че в „туканской махале Болграда, в селах Жовтневое / Каракурт, Виноградовка / Курчий и Табаки старый чийшийский говор утратил многие свои исконные черты, и в настоящее время говоры этих сел можно отнести к балканскому типу”.

А говорите на ред села, подчертават авторите на Атласа, се намират под влиянието на основния говор на гр. Болград (балканския / сливенския): Василевка / Вайсал (балкански говор), Жовтн̀евое / Каракурт, Зализн̀ичное / Българ̀ията / Българ̀ийка, Лошчин̀овка / Кайракл̀ий, Каланч̀ак / Дермендер̀е, Кубѐй(българският говор на гагаузкото население), Таба̀ки.

Необходимо е да се отбележи, че в с. Виноградовка / Курч̀и (Болградски район) под влиянието на говора гагаузите българският говор е престанал да съществува.

Освен това, както се отбелязва в Атласа: „Особое место среди балканских говоров Советского Союза занимает говор с. Главан” – расположенного в украинской части Бессарабии” (основано от преселници от с. Главан, Старозагорско).

Както беше отбелязано по-горе, в Чийшийски тип говори, първичните български говори в гр. Болград – чийшийският / туканският и кримският са изместени по-късно от оказалият се по-силен от тях подбалкански тип говори, когато след заселването на българи в града в резултат на руско-турската война от 1828-1829 г., по време на най-масовото преселване на българско население в Бесарабия, освен Туканската и Кримската са се появили още две махали – Сливенската и Ямболската.

По книгата на В. Кондов „Езикът на българите на Пусто пладне: в Русия, СССР, Молдова и Украйна,” под печат.

Източник: svetlina.online