Вчера се навършиха 101 г. от гибелта на полковникът от българската армия, Борис Дрангов. Тoй е роден в Скопие, участник е и в Илинденско-Преображенското въстание. Полковник Дрангов е загинал на 26.05.1917 год. при битката на Завоя на Черна, в днешна Република Македония, през Първата световна война. Погребан е в двора на църквата „Свети Димитър“ в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. Вчера, на годишнината от неговата геройска смърт, нямаше никакви мероприятия от страна на официалните държавни органи на Македония, нито на неговия гроб в Скопие. Поне до момента в който пиша тази статия, не е публикувана вест в медиите за такова събитие.
Такива забравени и забранени герои като него, знайни и незнайни, чиято памет не е почитана има още хиляди. Най-известните сред тях са Тодор Александров, Мара Бунева, Владо Черноземски, Менча Кърничева, Иван (Ванчо) Михайлов, и др.
По-горе изброените герои бяха обявени за „слуги на българския царски двор“ от комунистическата пропаганда по време на СФР Югославия. За тях изобщо не се изучаваше в училищна система на СР Македония. За съжаление също остана положението по този въпрос и след като Република Македония стана независима държава.
През последните няколко години, миналият режим на ДПМНЕ се опита да реабилитира част от тях, като на пример Тодор Александров. На него му направиха паметник, далеч от центъра на Скопие, а също бе наименована и една улица по неговото име. Но, ДПМНЕ не искаше да коригира историческата несправедливост направена от комунистите. Напротив те още повече оскверниха паметта на Александров, като го представляваха за някакъв „етнически македонец“, който се е борил срещу българите и България, защото те са били окупатори?! За другите герои не направиха нито това, просто ги оставиха да продължат да потъват в забвение.
За сметка на това, в центъра на Скопие бяха направени десетки статуи, които струваха милиони евро, на антични царе и военачалници и различни средновековни владетели като част от проекта „Скопие 2014“. Затова Скопие в чуждестранните медии стана известен като „Дисниленд на Балканите“.
Жалко е че в Република Македония, до ден днешен, Борис Дрангов, Мара Бунева, Менча Кърничева, Иван Михайлов и т.н. нямат нито един паметник, нито една улица наименована в тяхна чест. Всички тези герои, българи по народност, са били родени в Македония. Те са се сражавали и са дали всичко, а много от тях и живота си, за свободата на поробените българи и на поробена Македония.
Крайно време е Македония да спре комунистическото тълкуване на историята и да отдаде заслужената почит на тези герои. В съответствие с европейските ценности и с договора за добросъседство и сътрудничество потписан между Македония и България, събитията от общата история на двете страни трябва да се честват заедно. Хубаво би било, в Македония да бъде издигнат паметник на някой от тези забравени герои, който паметник да бъде открит от премиерите или президентите на двете страни. Паметник който ще обединява родните братя от двете страни на границата, наместо да ги разделя. Защо да не се започне с издигане на паметник на възторженият идеалист, смелият до безумство, за когото нямаше по-добра смърт от тая да умреш за Родината – полковник Борис Дрангов.
З.М.
Издвој новости на српском
