В Босилеград се проведе кръгла маса на тема „Значението на малцинствените медии“ (Видео)

0

В организация на Сдружение „ГЛАС”, на 23 септември в Босилеград се проведе Кръгла маса на тема „Значението на малцинствените медии“ под мотото „Да потърсим независимостта на медиите”. Събитието се реализира в рамките на проекта „Онлайн платформа „ГЛАСПРЕС” по програмата на „Помощ за развитие” на Министерството на външните работи на Република България.

Вицепрезидента на Р. България г-жа Илияна Йотова изпрати поздравителен адрес по този повод, а на поканата на сдружение „ГЛАС” се отзоваха Димитър Василев и консула Петър Данов, дипломатически представители от Посолството на Р. България в Белград и Генералното консулство на Р. България в Ниш, Мартина Ганчева – координаторът на българските медии и общности по света от БТА, Валери Радолов и Константин Цанов от Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Габор Агарди и Пете Атила – РТВ „Панон” от Суботица, представители на медиите на унгарски език във Войводина,  Драгица Благойевич от Министерството на културата и информирането на Р. Сърбия – сектор за съфинансиране и развитие на медийния плурализъм. От българското малцинство присъдтваха председателят на Националния съвет на Българското национално малцинство Стефан Стойков, Драган Йович от РТВ „Цариброд”, Донка Стоянова Николова, лектор и журналист от списание „ВИЗИЯ” от Цариброд,  Александра Димитрова директор на Нова РТВ „Босилеград”, Петър Рангелов журналист на вестник „Ново Братство”, Божидар Иванов сътрудник на портал „ФАР” от Цариброд, Иван Николов от КИЦ „Босилеград” и др.

Медиите на българското малцинство изчезват една след друга, журналистите все повече се свиват и правят компромиси с професиналната си етика и съвест в името на собственото си оцеляване, а гражданите губят доверие и все по-малко вярват на малцинствените си медии.

Агонията започна когато държавата се оттегли от финансирането на малцинствените медии и ги обяви за приватизация. Издателство „Братство” в рамките на което излизаха седмичник „Братство”, списание „Мост” и детски вестник „Другарче” фалира и остави баснословни дългове след себе си. Държавата вече нямаше нужда от подобно списание. Някогашният рупор за идеологическа пропаганда на български език срещу България и начеващите процеси на демократизация просто бе пуснат по течението. В процеса на приватизация никой не поиска да го купи и малцинството след половин век остана без вестник, списание и детски вестник. ТВ журнал на български език и радио емисията на български също бяха закрити. Същата съдба сполетя и РТВ „Цариброд” с ТВ екип от 13 души. След като бе приватизирана, работещите журналисти и община Цариброд правеха отчаяни опити да я запазят, като в момента нещата са крайно алармантни и тя брои последните си дни. Всички тези неща бяха коментирани на състоялата се медийна среща.

РТВ „Босилеград” излъчва радио програма със средствата на Националния съвет и на  общината, която по закон е длъжна да финансира информирането на гражданите. ТВ продукция още няма.

Българските малцинствени медии могат да разчитат на няколко източника за финасиране, като всички те са много специфични и самоизключващи.

 

Първият източник на финансиране на медии на български език е Националният съвет на българското малцинство, който според Закона за националните малцинства, трябва да се грижи за образованието, информирането, културата и официалното използване на български език.

Вторият начин на финансиране е програмата на Министерството на културата на Р. Сърбия за съфинансиране на малцинствени медии по проектна система. С променлив успех в зависимост от възможностите и проектите за тия средства са кандидатствали и информационните портали „ГЛАС ПРЕСС”, „ФАР”, „ИНФО-БОСИЛЕГРАД”, „БЮЛЕТИН” и др. Средствата и тука са ограничени, изискванията и критериите по които се оценяват проектите са спуснати отгоре и не отговарят на реалностите на място, съфинансирането подпомага, но не решава трайно проблемите на медите които продължават да съществуват от днес до утре.

Третият начин на финансирането е през общинските бюджети, които също по закон са длъжни да заделят едни средства за информирането на гражданите. Тука вече е решаваща управляващата конюктура, партиите и интересите в общинските съвети които са в правото си да решават как да распределят и по какъв начин предвидените финансови средатва. Община Цариброд години назад расписва медийна конкурсна програма по този повод, докато Община Босилеград е една от малкото общини, която няма медийни конкурси, а середствата , които заделя от общинския бюджет отиват за подпомагане на вестник „Ново Братсво” и „Нова РТВ Босилеград”

Четвъртият начин на финансиране е по линията на програмата „Помощ за развитие” от Министерството на външните работи на Р. България по проектна система, по която имат право да кандидатстват и малцинствените медии на български език. И тук нещата са на кантар. В повечето случаи средствата са малко, а нуждите са много по голями.

Петият начин е на принципа, каквото кажат големите. По всичко личи, че този начин работи добре за унгарското малцинство, което беше казано и от представителите на унгарските малцинствени медии учатвали на кърглата маса, защото президентите Вучич и Орбан в момента се разбират много добре. В случая с българското малцинство този начин за кратко проработи при срещата Вучич и Радев през 2018г. когато на българските медии от канцеларията на Вучич бяха отпуснати еднократни сериозни финасови средства. Като, че ли след това нещата в медийната сфера станаха още по сложни. В повечето случаи медиите на български език и журналистиката са превърнати в обслужващ медиен персонал който трябва да лъска имиджа на управляващите и да им прави пропаганда.

Иначе малкото журналисти, които все още пишат на български език и претендират да се занимават с истинска журналистика едвам смогват. Това което все още излиза като медийно съдържание на български език е благодарение именно на себеотрицанието на тия хора, които все още са готови да жертват от времето и силите си за да пишат и коментират.

Най-добрият пример за свободата на словото и свободната журналистиката у нас, бе демонстиран на 14 юни т.г. в село Караманица, когато върху ТВ екип на разследващата журналистка на БНТ, Богдана Лазарова  се стовариха камъни преди още да си бяха извадили камерите и микрофоните.

Като закючение, можем да се опитаме да усвоим модела на унгарците и да изградим Фондация, която ще се занимава със събиране и распределяне на необходимите финасови средства, гарантиращи по добро качество и по независима продукция на работещите в медийния сектор.

ГЛАС ПРЕСС

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.