Николай ЧЕРВЕНКОВ, доктор на историческите науки,
почетен председател на НДБ в РМ
На 19 февруари 1994 година беше регистрирано от Министерството на правосъдието на Молдова Научното дружество на българистите (НДБ) и утвърден устав, който през тези години претърпя две редакции. Задачите на Дружеството бяха да проучва историята на българския народ, включително на бесарабските българи, да популяризира тяхното минало и култура, да разкрива многовековните молдовско-български връзки.
Сред инициаторите и създателите бяха известни учени, педагози, журналисти, краеведи, сред които д-р Иван Грек, Николай Червенков, проф. Николай Русев, доц. Надежда Кара, Юрий Кишкильов, Иван Кавалов, Зоя Касапова и др, които влязоха и в състава на първия Управителен съвет. По-късно през годините в състава му се включиха Елена Рацеева, Екатерина Челак, Лиля Хангану, Георги Аствацатуров, Надежда Димитрова, Васил Кирмикчи, и др. За развитието на Дружеството доста допринесоха проф. Петър Недов, проф. Павел Бърня, проф. Петър Стоянов, проф. Сергей Охраменко, доц. Емилия Тарабурка, Мария Грек, Емилия Банкова, Петър Кайряк, Иван Манолов и др. От четери години работи нов състав на ръководството: д.и.н. Иван Думиника (председател), доц. Надежда Кара, доц. Елена Рацеева, д-р Любомира Жокате, Емилия Банкова, д-р Андрей Прохин и Константин Крачилов. Бившият председател д.и.н. Николай Червенков е избран за почетен председатель. През годините членовете на Дружеството варират от 50 до 90 човека.
НДБ в РМ има свои официални символи – герб и флаг, утвърдени през ноември 2016 г. от Националната комисия по хералдика при президента на Република Молдова. Благодарение на проект, финансиран по програма на Министерството на външните работи на Република България бяха създадени филиали на Дружеството в градовете Тараклия, Твардица и в селата Кортен, Кирсово, Кайраклия и Валя-Пержей.
Преди всичко гордост на Дружеството е, че в изминалите години подготви и издаде самостоятелно или съвместно с други институции близо 60 заглавия на монографии, сборници, учебни помагала, материали на конференции и т.н. От тези творби най-голям дял съставят книги, които разкриват история на българските селища: Паркани, (Г. Аствацатуров) Колибабовка (И. Пасков), Чийший (Н. Червенков), Яровое (И. Грек), Кайраклия (И. Манолов), Тараклия (Н. Червенков, И. Думиника). Важно, че се издават обобщаващи трудове по история на бесарабските българи. Това са книгата на Екатерина Челак „Училищно дело и културно-просветният живот на българските преселници в Бесарабия (1856−1878). (Науч. ред. Н. Жечев и И. Грек)”, монографиите на Иван Думиника: „Българските преселници в Бесарабия в края на XVIII−първата половина на XIX век в историографията” (Науч. ред. К. Калчев, Н. Червенков); „Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856)” и др.
Важен принос представят първите четири сборника от поредица „Молдовско-български връзки” (науч. ред. Н. Червенов и И. Думиника) , подготвени в сътрудничество с Педагогическия университет „Ион Крянга”, Тараклийския държавен университет „Гр. Цамблак”, Великотърновския университет „Кирил и Методий”. Дружеството също издаде книга „България: метрополия и диаспора. Сборник по случай 65-годишнината на д.и.н. Николай Червенков (съст. Ив. Думиника, науч. ред. К. Калчев.). Два сборника бяха подготвени заедно с Института за културно наследство към АНМ: „Revista de Etnologie și Culturologie Vol. XVII” (Науч. ред. Н. Кара, Н. Червенков, Ив. Думиника) и „Бесарабските българи: история, култура и език” (съст. Ив. Думиника, науч. ред. Н. Червенков). Сборникът „Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. 8” включва раздел с материали за български диалекти от Молдова (Отг. ред., Н. Червенков, Н. Кара). Проблемите на българския език са разглеждат и в труда на Надежда Кара „Язык болгар Молдовы: история и современность”.
Важно, че голям дял заемат трудове, които публикуват материали на научни конференции, организирани самостоятелно или съвместно с други институции, посветени на известни българисти: „История и культура болгар и гагаузов Молдовы и Украины (сборник статей к 100-летию со дня рождения И. И. Мещерюка)” (Науч. ред. И. Ф. Грек) и „България в сърцето ми… Сборник, посветен на 60-годишнината от рождението на К. Поглубко” (Отг. ред. Н. Червенков), мястото на Бесарабия в освобождението на България „Бессарабия и освобождение Болгарии” (Отв. ред. Н. Червенков), за апостолската дейност на Васил Левски „Безсмъртието на Васил Левски”. Излизат два сборника с материали от социологични изследвания на дружеството, а също материали от научната конференция, посветена на 30 години от началото на изучаване на българския език в Молдова: „Преподаване на българския език в Република Молдова: опит и перспективи” (Съст.: Н. Червенков, И. Думиника, Н. Димитрова).
Интерес представят сборници с документален материал. Преди всичко трудът „По пути национальной духовности болгар Молдовы” (съст. И. Грек, Н. Червенков, Т. Шикирлийска), който разкрива общественото движение на българите от началото на независимостта на Молдова. Излиза сборник, който включва публицистични материали на краеведа Петър Кайряк (Съст. И. Думиника, Н. Червенков). Дружества издава сборник на публициста от България Емил Миланов (съст. Н. Червенков) за образователната политика на България спрямо българите в Молдова и Украйна. Иван Думиника и Виталий Сырф подготвят труд с материали от свещеника Михаил Чакир. Изследватели И. Думиника и И. Сапожников подготвяха към печат рукъпис „Археолого-историко-этнографические описания Буджака”. Благодарение на дружеството се публикува в отделна книга „Инструкция за задължения на селските кметства, 1821” на Иван Инзов (Съст.: И. Думиника, Н. Червенков). Дружеството съвместно с Института на междуетнически изследвания издава много актуален библиографичен указател на литературата: „И. Грек Болгары Молдовы и Украины: вторая половина XVIII в. – 1995 г.» (Съст. И. Грек, Е. Челак, Н. Червенков, И. Шпак).
Дружество започна да изследва духовния живот на Бесарабските българи. Първоначално излизат от печат книги за отделни църкви – Кирсово (И. Думиника), Чийший (Н. Червенков), а след това обобщаваща монография на Иван Думиника за духовния живот на българите в Бесарабия „Църковният живот на българите в Бесарабия (1812–1918)” (Науч. ред. М. Палангурски, Н. Червенков). Членовете на НДБ съдействаха за подготовка и издания спомени на известни участници в българското движение в републиката – Георги Кассир, Мария Великсар, Иван Вълков. Голям успех на дружеството е издаването на български език едната книга от трилогията на бразилския изследовател Жорже Косиков „Имиграцията в Бразилия и Уругвай: бесарабски българи и гагаузи”. Показателно, че в рамките на НДБ бяха публикуване трудове на преподаватели, командироване от България в Молдова – д-р Иван Симеонов, Кирилка Демирева.
През тези 30 години са публикувани и стотици научни статии в различни научни издания у нас и в България, Украйна. Много от тях бяха издадени от издателството на Дружеството, което е регистрирано като „Societatea Ştiintifică de Bulgaristică din Republica Moldova”. Бяха отпечатани седем броя на алманаха „Български хоризонти”, а по-късно се създаде електронен сайт на НДБ (ndb.md), който продължава и сега.
Наред с научните изследвания членове на Дружеството имат принос в подготовката на учебници по български език и литература, в издаването на буквар, читанки и учебници по роден език за всички начални класове, а също така на учебници „Български език и литература” за V–IX клас. Със съдействието на членове на дружеството бяха разработени курикулуми по учебните предмети „Български език и българска литература”, програми за абитуриенти, програми и тестове за национално тестиране по български език, курикулум за училищния предмет „История, традиции и култура и на българския народ”.
В рамките на Дружеството се проведоха редица социологически проучвания. По инициатива на покойния проф. Петър-Емил Митев са осъществени два българо-молдовски проекта. Първият е „Бесарабските българи – традиции и промени”, който се основава на биографичния метод. За целите на изследването са събрани повече от 50 животоописания, 30 от които влизат в сборника „Бесарабските българи за себе си”. София, 1996 (Съст. Петър-Емил Митев, Н. Червенков). Другият, още по-мащтабен проект, е „Българите от Молдова: Ценностни нагласи”. Той е осъществен от група, състояща се от 19 човека. Дружеството проведе общо 11 социологически проучвания. Освен това то участва в комплексните проекти „Онгълът” и „Троянов вал”, провеждайки теренни археологически, етноложки, антропологически изследвания в Молдова (с. Кайраклия, Чемлекьой, гр. Тараклия, Твардица, с. Кортен, с. Валя-Пержей и др.) и в България (Силистра, Дулово).
В дейността ни важно място заемат научните и научно-практическите конференции, както и други видове научни срещи и общувания. Началото в тази насока бе поставено от международната конференция на тема „Любен Каравелов – обществен деец, писател и публицист” (Кортен, 1994).
Задача на дружеството е не само да изследва, но и да пропагандира резултатите от изследванията. Ето защо голям дял от дейността му представляват презентациите на издадените трудове на членовете на Дружеството и на други колеги. Дейността в тази насока започна от представянето на книгата на И. Грек и Н. Червенков „Българите от Украйна и Молдова – минало и настояще”, което се проведе в София през май 1994 г. Трудовете също бяха представени на различни книжовни изложби, републикански етнографски фестивали, в рамките на срещи, организирани от Агенцията за българите в чужбина (България) в Унгария, САЩ, Румъния, Украйна и др.
Отговорна е връзката с вузовете и училищата. Повечето членове на Дружеството са заети там професионално и вършат работата си по задължение. Обаче има много аспекти, които изискват работа в рамките на дружеството. Именно то настоява пред образователните власти да бъде приета програма за обучението по предмета „История, традиции и култура на българския народ”, подготвя програми и курикулуми по българските предмети. Сред тях „Моите корени. История, култура и традиции на българския народ. Учебник за 1-2 клас” (E. Рацеева, Е, Деливолкова, М. Драганова, Н. Червенков).
Дружеството е сред тези, които активно поддържаха идеята за създаване на Българското училище в Кишинев, мотивираха пред градските власти предложението то да носи името на па апостола на българската революция Васил Левски. Също така Дружеството е един от най-активните привърженици на идеята за откриване на университет в Тараклия. Представителите му участват в изработването на концепцията му. От името на НДБ беше изпратено писмо в президентството с мотивация за необходимостта от създаване на висше учебно заведение в центъра на българското малцинство в републиката – гр. Тараклия. Веднага след създаването му дружество се включи в процеса на подготовка и провеждане на Републиканската олимпиада по български език и продължава до сега. На втората година на дейността си утвърди награда и диплом „За-най-творчески отговор”. Организира предаването на личните архиви на известните изследователи Иван Мешчерюк, Иван Анцупова, Иван Грек, Лилия Степанова на Тараклийския държавен университет „Гр. Цамблак”.
Дружеството провежда популяризаторска дейност чрез организиране на научно-практически конференции, срещи в училища, библиотеки, клубове по повод на републикански прояви като Деня на Освобождението, празника на славянската писменост, Деня на будителите и т. н. Активистите му са автори в републикански и районни вестници, участват в предаванията на телевизията и радиото с материали, посветени на различни аспекти от историята, езика и културата на българския народ. То в последно време е инициатор на нови форми на отбелязване на важни дати от българската история – шествия „По пътя на безсмъртието” в Тараклия и Твардица към паметниците на Васил Левски, на учениците в Деня на Кирил и Методий в Тараклия.
НДБ стана инициатор и координатор за създаване на бюст-паметник на Васил Левски в гр. Твардица, взе активно участие в при мотивиране, а след това и при откриване на мемориална плоча в Плевен, посветена на молдовци, участници в освобождението на България. По инициатива на дружеството е осъществена реставрация на паметника на Христо Ботев в Кишинев. В Киприянския манастир е открита плоча в памет на пребиваването тук на Георги Раковски и Христо Ботев, на централното гробище в Кишинев (Арменското) след реставрация бяха открити и осветени три надгробни паметника на бележити българи (Христофор Киров, Стефан Киров и Лука Миленко). Дружеството е инициатор за създаване на документални филми за Константин Поглубко, Петър Недов, Иван Арнаутов.
Веднага след регистрирането му НДБ стана член на Координационния съвет на етнокултурните организации към Департамента за междуетническите отношения към Правителството на Молдова. По тази линия членовете му участват в подготовката и обсъждането на различни документи и в провеждането на общорепубликански прояви на етническите малцинства в републиката. Още от създаването му е представено в организационния комитет по отбелязване Деня на Кирил и Методий на републиканско равнище.
Дружеството, съгласно Устава, избягваше пряко да се занимава с политически въпроси. Обаче винаги подкрепяше идеи и действия, насочени към развитие на българската общност в републиката. Като пример може да се посочи участието му в обсъждане на въпроса за създаване на българската община в републиката. Неговите лидери (И. Грек, Н. Червенков) излязоха със статията „Нужна община” в републиканския вестник „Независима Молдова”. Същевременно се създават и поддържат връзки със съществуващите български национални дружества чрез участие в многобройни съвместни мероприятия.
Дружеството има свой скромен принос в дейността, свързана със запазването на Тараклийския уезд и район. Бяха представени в български и молдовски държавни институции изводите на социологическото изследване „Българите в Молдова: ценностни нагласи”, които потвърждават желанието на българите да се запази районът. Беше съставен доклад за административното устройство на българите в Бесарабия през ХІХ в., който от името на Академията на науките на Молдова беше представен в парламента на РМ, а също така и проект на заключение на Департамента за междуетническите отношения. Дават се консултации на държавните и обществените дейци, включително на вицепрезидента на България за каузата в Тараклия.
От самото начало на дейността си Дружеството отделя голямо внимание за развитие на връзките с България, с нейните държавни и обществени институции, с отделни граждани. Преди всичко успяхме да установим трайни връзки с Агенцията за българите в чужбина. Успешно е сътрудничеството с дружество „Родолюбец”, с Общобългарския комитет „Васил Левски”, както и с Института по етнология и фолклор към БАН. Много сме благодарни , че доста командировани преподаватели от България активно подпомагаха и се включваха в нашата българистична дейност. Важно е, че дружеството има редовни преки връзки с Посолството на Република България в Молдова, които съдействат за установяване контакти с български институции, а също в провеждането и координирането на нашите проекти.
Такива са основните насоки в дейността на Научното дружество на българистите в Република Молдова през тези тридесет години. Доста сме направили, но много идеи и планове по различни причини не се осъществиха. Надяваме се обаче, че Дружеството има още сила и ентусиазъм, професионализъм и кураж да работи и занапред да продължи това, което е започнало, да изпълни това, което е актуално за бъдещето на българите, за успешните връзки между Молдова и България.
И накрая искаме още веднъж да благодарим за сътрудничеството и да пожелаем бъдещи успехи в развитието на българистиката и поддържане на българщината в Република Молдова.
Издвој новости на српском
