ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ – ГЕНЕРАЛНО КОНСУЛСТВО НА Р БЪЛГАРИЯ – НИШ 29.11.2018 г.

0

Благодаря ви за присъствието, защото този път въпросите, които наложиха провеждането на тази пресконференция, са наистина сериозни. Става дума за изборите за Национален съвет на БНМ и изобщо за тази институция, която винаги се сочи като пример за демократично и цивилизовано отношения на държавата Сърбия към малцинствените общности. За голямо съжаление българският опит от тези избори е разочароващ – и показва друга една възможност – вместо да функционират като посредник между държавата и малцинствата, тези органи могат да се превърнат в механизъм за контрол над самите малцинства и за извличане на партийни дивиденти от самите избори и от провежданите малцинствени политики.

Какво по-точно се случи на тези избори? Преди всичко искам да подчертая, че българското малцинство беше в малко по-особена позиция от останалите малцинства – тъй като доверието в председателя на НС на малцинството Владимир Захариев Беше свалено от страна на България още през 2017 г. и контактите с него – преустановени. Това е заявявано многократно публично и на високо, включително най-високо равнище. Показателно е например, че той не беше поканен и не присъстваше на срещата на президентите Александър Вучич и Румен Радев с представители на българското национално малцинство през май тази година. Едва ли може да има по-красноречив отказ от този – не на друг, а на председателя на НС на едно малцинство да бъде отказано присъствие на срещата на това малцинство с двамата свързани с него президенти.

Причините за това са много и различни, но капката, която преля чашата, беше неговият отказ да посрещне вицепрезидента на България г-жа Илиана Йотова при нейното посещение в Босилеград на 15 май 2017 г. – когато се навършваха сто години от опожаряването на града и околните села, струвало на населението десетки невинни жертви – включително жени и деца. Г-н Захариев не само направи всичко възможно, за да провали това посещение, не само отказа да посрещне и изобщо да се види с г-жа Йотова, но броени дни по-късно поиска полицията да конфискува паметната плоча, направена в памет на невинните жертви от управлявания от него град. Плољата е върната на КИЦ след намеса на преъидента Вучич, но поради натиск на Захариев, още не е поставена.

Именно поради факта, че свалянето на доверието от българска страна към г-н Захариев беше общоизвестно, и тъй като по време на неговия мандат правата на етническите българи не намираха достойна защита, българите в Сърбия положиха усилия да се обединят и да променят досегашното статукво в НС, за да може той да изпълнява една от най-важните си функции – да бъде посредник между държавата майка и малцинството. Тъй като победата на предишните избори с 10 на 9 места в НС в полза на Захариев се дължеше на факта, че в Цариброд, където избирателите са повече, гласовете бяха разделени между две листи на непримирими опоненти – Небойша Иванов, лидер на Демократичната партия на българите и бивш кмет на Цариброд, и Владица Димитров – лидер на местната структура на Сръбската прогресивна партия (СПП) и настоящ кмет на града, двамата преговаряха месеци наред, за да постигнат съгласие помежду си и да се формира обща листа. Беше формирана такава – „Съединение на българите в Сърбия“, оглавена от Зоран Джуров, председател на Общинския съвет на Димитровград и както Владица – член на СПП. С предварителна договореност за формиране на общо мнозинство в съвета беше регистрирана и листа в Босилеград – „Да върнем достойнството на народа“, водена от местния предприемач Стефан Костов, впрочем също член на СПП.  Очакваше се при добра кампания двете листи да спечелят 12 места в бъдещия НС – срещу 7 за листата на Захариев.

Неговата листа, наречена „Това сме ние – Владимир Захариев“ не беше регистрирана до последния възможен момент – и се оказа, че за това е имало конкретна причина. Два дни преди крайния срок за регистрация листата на Зоран Джуров за която се очакваше да гласуват българите от Димитровград, Пирот, Бабушница, Ниш и вътрешността на страната, беше изтеглена. Това беше направено в последния момент, за да не остане време за регистриране на алтернативна листа на нейно място. Паралелно с това Владица Димитров, кмет на Димитровград, се присъедини към листата „Това сме ние – Владимир Захариев“. Впрочем въпреки че избирателите в Димитровград са повече от тези в Босилеград, в листата на Захариев имаше само трима представители от този град, като двама от тях – членове на досегашния НС и привърженици на Захариев. Само Владица Димитров бе новата фигура, която трябваше да удържа претенциите за единство на българите в Сърбия.

Чрез оттеглянето на тази листа българското национално малцинство беше на практика лишено от реален избор – и изправено пред състезание с един кон. Резултатите са ви известни. Плюс многото публични изказвания на двамата лидери на тази листа: как тя била „много лоша“ за Димитровград, как в нея имало сепаратисти, как новата листа обединявала българите, защото в нея участвали и двамата кмета на българските градове, как ние, лошите български дипломати, сме разединявали българската общност – и прочее. Остава отворен въпросът как е възможно месеци наред да договаряш една листа, да започнеш кампания за нея, да се отнасяш критично към конкурентите и чак в последния момент да ти скимне, че нищо не ви разделя и сте братя, и че е възможно да предадеш своите партньори, с които сте се договорили и сте си стиснали ръцете, и да преминеш от другата страна на барикадата. Както и въпросът как кметът на Цариброд ще гледа съгражданите си в очите, след като е приел да бъде втори в листа с наименованието „Това сме ние – Владимир Захариев“, включваща само трима човека от Цариброд при 13 от Босилеград.

Извън това оттегляне, за което е добре известно, че се дължи на партиен натиск от страна на управляващата в Сърбия партия СПП, станахме свидетели и на един забележителен феномен: рязко нарастване на извънредните списъци за гласуване на НС на БНМ. Според преброяването от 2011 г. цялото българско малцинство наброява 18 543 души, а на тези избори българите с право на глас са 18 106. Как става това, след като е добре известно, че демографските тенденции са негативни и че малцинството намалява, а не се увеличава – и че от общия брой трябва да се извадят всички, които не са навършили 18 години? За сравнение: при изборите през 2014 г. броят в тези списъци е бил 14 900. Откъде са се взели тези „нови българи“ – както вече ги наричат? Например в община Търговище, където на предишните избори са гласували петима българи, а сега 343, при това всичките са гласували абсолютно единодушно за Захариев? Оставям ви сами да си отговорите на тези въпроси.

В заключение искам да отбележа един прецедент, който демонстрира по драматичен начин неуважението на досега действащия Национален съвет към етническите българи и към държавата България – и който е фактическата причина за тази пресконференция. Става дума за многократни твърдения на Владимир Захариев, председател на НС от 2014 г. насам, които се разминават с истината и могат да се определят като, съжалявам за силните думи, лъжи и клевети. Давам ви последния пример. Г-н Захариев нееднократно е заявявал, че след като ВМА София е поемала специализираното лечение на етническите българи от Босилеград години наред, през 2016 г. изведнъж е престанала до го прави и ги е оставила без лечение. При това тези изявления се правят не само пред сръбските медии, но и пред български „политици“, които по-късно ги употребяват за постигане на свои не особено почтени цели. Съвсем пресен е примерът с Николай Бареков, български евродепутат, който стана първия български политик, срещнал се с г-н Захариев от 15 май 2017 г. насам. След тази среща той предаде съдържанието на казаното от босилеградския кмет пред телевизия „Евроком“ със следните думи: „Но откакто Красимир Каракачанов заема поста военен министър, вратите на ВМА се затварят за българите в Западните покрайнини. Каракачанов обрича на смърт и бавна гибел тази хора.“

Заявявам най-отговорно, че това твърдение на г-н Захариев е лъжа. ВМА не само че не е преустановила, но и е разширила своята дейност за решаване на здравните проблеми на етническите българи. Ако преди се приемаха само българи от Босилеград, то днес там се лекуват и българи от Димитровград, и от други краища на Сърбия. Доказателствата са пред мен. Тази папка съдържа списъците на българи, лекували се във ВМА през 2017 и 2018 година. Можете да ги разгледате, да прочетете имената им, да издирите конкретните хора и да ги питате дали са преглеждани или лекувани във ВМА. Това, което дразни г-н Захариев е, че целият този процес на записване и лекуване не е вече под негов контрол. А не е, защото той представяше жеста на българската държава като своя собствена заслуга. По същия начин представяше и записаните студенти по 103-то постановление на МС на България, които следват в българските университети. Проблемът е, че тези негови претенции съвсем не са безкористни, а са част от механизмите за удържане на властта, на които разчита по време на избори. Не случайно по време на кампании подчертава, че осигурява на гражданите в Босилеград безплатно лечение и безплатно образование. Да, те са де факто безплатни, но не ги осигурява той. Осигурява ги българската държава. При това положение да твърдиш, че България е загърбила нуждите на етническите българи в Сърбия, след като е точно обратното, е просто безподобна наглост.

Още по-голяма наглост е друга една лъжа, която г-н Захариев лансира още в края на 2015 г. и която днес е репродуцирана в интервюто на г-н Бареков – че българските културно-информационни центрове били корумпирани и обслужвали паспортната мафия. Ето, до мен е един такъв паспортен мафиот в кавички – г-н Иван Николов, председател на КИЦ Босилеград, получил наградата Гражданин на ЕС за 2016 г., практически най-голямото персонално отличие, което се връчва от общността на европейските народи. Той получи тази година и най-високото отличие на българското Министерство на външните работи – Златна лаврова клонка – и един от най-честните и достойни хора, които познавам. Той може би най-добре от всички може да ви разкаже за ситуацията в Босилеград и за това как протекоха изборите за НС на БНМ там, затова му давам думата.

Изказването на генералния консул г-н Сугарев на сръбски език можете да прочетете ТУК

Източник: Генерално консулство на Република България в Ниш

Предишна статияПенсионерите в Сърбия ще получат по 3000 динара
Следваща статияРЕВОЛЮЦИЯТА НА АНТИРЕВОЛЮЦИОНЕРИТЕ
Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 26 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.