В Босилеград се проведе заседание на Съвета за образование на Народното събрание на Република Сърбия

Проблемите в образованието на българското национално малцинство, бе темата на заседанието на Съвета за образование, наука, технологично развитие и информационно общество на Народното събрание на Република Сърбия, което вчера се проведе в заседателната зала в сградата на общинското управление в Босилеград. Заседанието бе организирано със съдействието на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия и Община Босилеград.

Преди срещата депутатите, придружавани от ръководството на Националния съвет и Общината, посетиха гимназията и основното ущилище.

На заседанието присъстваха депутатите – членове на Съвета за образование, наука, технологично развитие и информационно общество на Народното събрание на Република Сърбия: проф. д-р Любиша Стоимирович, зам председател на Съвета, Джордже Косанич, Фатмир Хасани и Никола Савич. На срещата присъства и проф. д-р Миле Самарджич от  Висшето икономическо училище в Белград, което вече няколко години има клон в Босилеград.       

Срещата откри зам.-председателя на Съвета проф. д-р Любиша Стоимирович, който поздрави присъстващите и даде думата на председателя на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия, Владимир Захариев. След като се заблагодари на присъстващите, които са приели поканата и днес са дошли в Босилеград, той изказа благодарност и към институциите в Сърбия и България, които полагат грижи и създават качествени условия за образование на нашите деца.

Зам.-председателят на НС и зам.-кмет на Община Босилеград Стефан Стойков, подробно запозна присъстващите с положението в областта на образованието на българското национално малцинство в Сърбия. Между другото той подчерта, че сегашният състав на Националния съвет е успял след повече от тридесет години да осигури преведени учебници на български език за основното училище, а чак след 50 години за гимназията.  Стойков поясни, че в момента съществуват преведени и отпечатани учебници от първи до шести клас в ОУ, докато учебниците за седми и осми клас са преведени и единствено се чака разрешение от Министерството на образованието за тяхно печатане. Остават да се  отпечатат учебници по музика и изобразително изкуство, както и притурките от 30% по българска история и география, което трябва да стане със съдействието на просветните министерства на Сърбия и България. Що се касае гимназията, преведени са една част от учебниците за първи клас и очаква се НС да подпише меморандум с Министерството на образованието на Сърбия за превод и печатане на всики учебници от 1 до 4 клас. Той благодари на министерството и на Института за учебници и учебни помагала начело с директора Драголюб Койчич, които са дали голям принос за превеждането на  учебниците.

Стойков призова всички родители да използват правото, което им е гарантирано в Конституцията на Република Сърбия, и да записват децата си за обучение на майчин език.

В дискусията се включиха и Методи Чипев, директор на ОУ „Георги Димитров” в Босилеград Методи Чипев, Ктерина Симеонов, директор на ОУ „Христо Ботев” в Димитровград, Драган Иванов, директор на ОУ в Звонци, Антон Тончев, директор на Гимназията в Босилеград и директора на училището в с. Звонци Драган Иванов. Директорите от Димитровград и Звонце поискаха от компетентните органи в Сърбия, българският език в тези училища да е равноправен с другите предмети, а не както до сега да се изучава факултативно, а бележката по български език да бъде включена в общия успех на учениците.

В изказванието си Чипев между другото изтъкна, че в ОУ в Босилеград български език се изучава като задължителен предмет и бележката по български влиза в общия успех на учениците. Той подчерта, че в първи, трети, пети, шести и седми клас има по една паралерлка, в която обучението изцяло се провежда на майчин български език.

Директорът на босилеградската гимназия каза, че най-важно е да се осигури икономическо развитие в средите, в които живее компактно българско население, понеже без това няма да има деца и илюзорно ще бъде да говорим за образование. Той изтъкна, че е против определянето на родителите, на кой език искат да се учат децата им, а този въпрос държавата да уреди по друг начин. По думите му, освен липсата на учебници, което е основна причина защо родителите не искат децата им да се учат на български език,  училищата нямат преведени и дневници за работа, свидетелства и други формуляри.

След като изслушаха дискусиите на представителите на НС и на директорите на училищата, депутатите изтъкнаха, че с всички забележки и предложения, които бяха  представени на заседанието, ще запознаят компетентните в Министерството на образованието и другите републикански институции и лично ще се залагат за разрешаването на проблемите в образованието на българите в Сърбия.

След заседанието присъстващите на заседанието посетиха бежанския лагер в старата болница, църквата „Св. Троица“ и първото килийно училище в село Извор, където в черковния двор фолклорният ансамбъл към СД „Младост“ специално по този повод изпълни културна програма от народни песни и танци.

Р.П.