В Босилеград се проведе заседание на Съвета за образование на Народното събрание на Република Сърбия

0

Проблемите в образованието на българското национално малцинство, бе темата на заседанието на Съвета за образование, наука, технологично развитие и информационно общество на Народното събрание на Република Сърбия, което вчера се проведе в заседателната зала в сградата на общинското управление в Босилеград. Заседанието бе организирано със съдействието на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия и Община Босилеград.

Преди срещата депутатите, придружавани от ръководството на Националния съвет и Общината, посетиха гимназията и основното ущилище.

На заседанието присъстваха депутатите – членове на Съвета за образование, наука, технологично развитие и информационно общество на Народното събрание на Република Сърбия: проф. д-р Любиша Стоимирович, зам председател на Съвета, Джордже Косанич, Фатмир Хасани и Никола Савич. На срещата присъства и проф. д-р Миле Самарджич от  Висшето икономическо училище в Белград, което вече няколко години има клон в Босилеград.       

Срещата откри зам.-председателя на Съвета проф. д-р Любиша Стоимирович, който поздрави присъстващите и даде думата на председателя на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия, Владимир Захариев. След като се заблагодари на присъстващите, които са приели поканата и днес са дошли в Босилеград, той изказа благодарност и към институциите в Сърбия и България, които полагат грижи и създават качествени условия за образование на нашите деца.

Зам.-председателят на НС и зам.-кмет на Община Босилеград Стефан Стойков, подробно запозна присъстващите с положението в областта на образованието на българското национално малцинство в Сърбия. Между другото той подчерта, че сегашният състав на Националния съвет е успял след повече от тридесет години да осигури преведени учебници на български език за основното училище, а чак след 50 години за гимназията.  Стойков поясни, че в момента съществуват преведени и отпечатани учебници от първи до шести клас в ОУ, докато учебниците за седми и осми клас са преведени и единствено се чака разрешение от Министерството на образованието за тяхно печатане. Остават да се  отпечатат учебници по музика и изобразително изкуство, както и притурките от 30% по българска история и география, което трябва да стане със съдействието на просветните министерства на Сърбия и България. Що се касае гимназията, преведени са една част от учебниците за първи клас и очаква се НС да подпише меморандум с Министерството на образованието на Сърбия за превод и печатане на всики учебници от 1 до 4 клас. Той благодари на министерството и на Института за учебници и учебни помагала начело с директора Драголюб Койчич, които са дали голям принос за превеждането на  учебниците.

Стойков призова всички родители да използват правото, което им е гарантирано в Конституцията на Република Сърбия, и да записват децата си за обучение на майчин език.

В дискусията се включиха и Методи Чипев, директор на ОУ „Георги Димитров” в Босилеград Методи Чипев, Ктерина Симеонов, директор на ОУ „Христо Ботев” в Димитровград, Драган Иванов, директор на ОУ в Звонци, Антон Тончев, директор на Гимназията в Босилеград и директора на училището в с. Звонци Драган Иванов. Директорите от Димитровград и Звонце поискаха от компетентните органи в Сърбия, българският език в тези училища да е равноправен с другите предмети, а не както до сега да се изучава факултативно, а бележката по български език да бъде включена в общия успех на учениците.

В изказванието си Чипев между другото изтъкна, че в ОУ в Босилеград български език се изучава като задължителен предмет и бележката по български влиза в общия успех на учениците. Той подчерта, че в първи, трети, пети, шести и седми клас има по една паралерлка, в която обучението изцяло се провежда на майчин български език.

Директорът на босилеградската гимназия каза, че най-важно е да се осигури икономическо развитие в средите, в които живее компактно българско население, понеже без това няма да има деца и илюзорно ще бъде да говорим за образование. Той изтъкна, че е против определянето на родителите, на кой език искат да се учат децата им, а този въпрос държавата да уреди по друг начин. По думите му, освен липсата на учебници, което е основна причина защо родителите не искат децата им да се учат на български език,  училищата нямат преведени и дневници за работа, свидетелства и други формуляри.

След като изслушаха дискусиите на представителите на НС и на директорите на училищата, депутатите изтъкнаха, че с всички забележки и предложения, които бяха  представени на заседанието, ще запознаят компетентните в Министерството на образованието и другите републикански институции и лично ще се залагат за разрешаването на проблемите в образованието на българите в Сърбия.

След заседанието присъстващите на заседанието посетиха бежанския лагер в старата болница, църквата „Св. Троица“ и първото килийно училище в село Извор, където в черковния двор фолклорният ансамбъл към СД „Младост“ специално по този повод изпълни културна програма от народни песни и танци.

 

Р.П.

Предишна статияБранковци или по следите на патиците
Следваща статияБосилеградски тенисисти на турнир в Парачин
Петaр Рангелов е роден през 1969 г. Завършил е право, обаче през цялата си професионална кариера се занимава с журналистика. Започнал е като журналист в Радио Босилеград, но поради разногласия с тогавашните власти, само след една година остава без работа. След демократичните промени в Сърбия се завърща в Радиото и бива назначен за главен редактор. От 2003 г. е кореспондент на вестник „Братство" от Босилеград. Публикувал е на хиляди статии, интервюта, репортажи и др. журналистически текстове от различни области. 2007 г. е избран от читателите за „най-добър журналист” на "Братство". В момента работи в „Ново Братство”, а освен с журналистика, занимава се и с преводи от сръбски на български и от български на сръбски език

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.