Базиликата „Рождество Христово“ и Витлеемската звезда

На Западния бряг на Палестинската автономия се намира базиликата „Рождество Христово“. Строежът започва през 327 г. от майката на император Константин – св. Елена, над мястото, на което се вярва, че е била пещерата, в която е роден Иисус Христос.

Изграждането на тази ранна църква започва като част от мащабно решение да се гради върху местата, свързани с живота на Иисус, взето по време на Първия вселенски събор по време на управлението на император Константин. Строежът е завършен през 339 г.

Част от оригиналните мозайки, разкрити при ремонта на църквата през 1930 г.

През 6-ти век храмът е опожарен и разрушен по време размирици между евреи и самаряни.

Църквата е възстановена в сегашния си вид и по предишния си образ пред 565 г. от император Юстиниан I. Легендата разказва, че предводителят Shahrbaraz заповядал на персите да пощадят храма през 614 г., тъй като помислил за перси влъхвите по дрехите, с които били изобразени.

Православен олтар в една от пещерите под църквата

Кръстоносците правят редица ремонти и допълнения към сградата по време на Латинското кралство в Йерусалим, с разрешение и помощ от византийския император. Там е и коронясан първият крал на Йерусалим и до 1131 г. храмът се ползва основно за коронация на кралете-кръстоносци. Декорирането и реставрацията се провеждат до 1169 г.

Базиликата и околността ѝ както са били изобразени през 1847 г.

През април 1244 г. храмът е осквернен и покривът му е силно повреден от ръцете на османците. През 1448 г. Бургундия се се анагажира да ремонтира църквата, но едва през 1480 г. е в състояние да започне обширна реконструкция на дървения покрив. Англия осигурява олово, Бургундия – дърво, а работниците са от Република Венеция.

Вътрешността на църквата, рисуван около 1833 г.

Поредица земетресения и вторични трусове между 1834 и 1837 г. във Витлеем нанасят значителни щети на църквата. Повредени са камбанарията, част от пещерата и сградата.

Олтарът на църквата, под който е сребърната звезда

До 1846 г. църквата „Рождество Христово“ и околностите ѝ са в много лошо състояние. Разграбени са голяма част от мраморните подове, като части от тях са използвани в други сгради в целия регион. През 1846 г. е открадната и сребърната звезда, която е отбелязвала мястото, на което се е родил Исус.

Католически олтар

През 1851 г., храмът е под контрола на Османската империя, но около Коледа 1852 г. Наполеон III изпраща своя посланик в Османската империя, който принуждава османците да признаят Франция като „суверенна власт“ в Светите земи, които латините са загубили през осемнадесети век. Турският султан слага латински надпис на мястото на сребърната звезда, но Русия оспорва промяната и изпраща армия към Дунав. Османците преразглеждат решенията си, отказват се от френския двор и възстановяват гръцкото управление върху църквите по Светите земи. Възниква напрежение, което, заедно с кражбата на сребърната звезда, подхранва конфликта между Русия и Османската империя и става един от катализаторите за Кримската война.

Фотография от Matson Photographic Service през 1930 г.

През 1930 г. църквата за пореден път е ремонтирана и възстановявана. Тогава са разкрити оригинални мозайки, които са консервирани и могат да се видят и днес.

Мозайките

През април 2002 г., по време на Втората Интифада, 50 въоръжени палестинци, издирвани от Израелската отбрана, се заключват в църквата и взимат за заложници 200 монаха и други палестинци. Поради историческата стойност на сградата, израелската армия не разрушава сградата, но ограничава достъпът до нея. Обсадата продължила 39 дни, някои от палестинците са застреляни от израелски снайперисти. След дълги преговори е договорено, че останалите палестински, взели заложници, ще бъдат евакуирани в Газа, Испания и Италия.

През 2014 г. малко след посещението на Папа Франциск в Израел църквата е подпалена от неизвестен извършител.

С годините църквата се е разширявала и днес тя е около 12 000 кв. м. Днес тя се управлява съвместно от Гръцката православна, Римокатолическата и Арменската апостолическа църкви. И трите традиции поддържат монашески общности там, но понякога се стига до жестоки разпри – вкл. и кой да чисти пода, че понякога се налага да се намесва полицията, за да възстанови реда.

Състоянието на сградата е много тревожно. От 19 век не са подменяни много мертеци, които гният. Дъждовната вда се просмуква и нанася щети не само на дървените части, но и на цялата конструкция, и на стенните мозайки от 12 век. Водата увеличава шанса за пожар от късо съединение. Нов трус като този от 1834 г. може да се окаже с катастрофални последствия.

Базиликата е включена от 2008 г. в списъка със 100-те на-застрашени световни забележителности от Фондацията за световно наследство. Дано това насърчи опазването ѝ, включително и обединяването на усилията на трите църкви да работят заедно, което не се е случвало от векове. Израел и Палестина също трябва да поработят заедно, за да я защитят. През 2010 г. Палестинската власт обяви, че предстои възстановяване по програма за милиони долари.

Вратата на смирението, която води в Църквата на Рождество Христово

През 2012 г. църковният комплекс става първата забележителност в Палестина, включена в списъка на Комитета за световно културно наследство, въпреки възраженията на САЩ и Израел.

Коледа, 2013 г.

Итзточник:1kam1.com