През този четвъртък и петък се проведе 16-ата среща на съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между Северна Македония и България, която е част от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави. Заради пандемията с коронавируса, заседанието отново се проведе онлайн.
И тази среща на историческата комисия не донесе почти никакъв напредък в нейната работа. Съпретседателя на комисията от българска страна, проф.Ангел Димитров, който след края на срещата проведе брифинг в Министерството на външните работи на България, оцени резултатите от срещата като нулеви. Единствено нещо, което било направено било символичното завършване на протокола от 12-ата среща, която се проведе в началото на тази година.
Според проф.Димитров, когато не желаеш да приемеш една основна формулировка от самия Договор за приятелство и добросъседство, т.е. че има обща история, това означава, че имаш съмнение в приложението на този договор. Той каза, че срещата мина под знака на това, което се е случило в Северна Македония на 8 декември – Денят на Св.Климент Охридски.
Ангел Димитров изтъкна, че от най-високите политически представители на Северна Македония тогава сме могли да чуем, че Св.Климент Охридски е създал македонската духовност, македонската азбука, македонската писменост, литература и книжовност. Проф.Димитров след това напомни, че още в края на 2018 год. съвместната комисия приела няколко препоръки към двете правителства за съвместно честване на няколко личности, межуд които и на Св.Климент Охридски.
В приетия текст за Св.Климент Охридски пишело и следващото: „След Великоморавската мисия, Св.Климент бил посрещнат в средновековната българска държава. Около 866 год. бил изпратен от княз Борис-Михаил в областа Кутмичевица, където като просветител и творец полага основите на Охридската книжовна школа. Около 893 год. по нареждане на българския цар Симеон е ръкоположен за Велички епископ“.
Проф.Димитров каза, че този текст е бил приет на междуправителствената среща на правителствата на Северна Македония и България и е бил един от малкото завършени резултати от дейноста на съвместната комисия. Той изтъкна, че политическото ръководство на Северна Македония е добро запознато с тези текстове и въпреки всичко на 8 декември публично се говори на начин, който изцяло бил вписан в традиционната интерпретация на минатото в Северна Македония.
Проф. Димитров подчерта пред журналистите, че доста тежките разговори, които членовете на комисията са имали през двата дена около една формулировка за учебниците за цар Самуил и неговата държава, отново са били безрезултатни. Той отново напомни, че работата на комисията е затънала в X и XI век и като виждал, че колегите му от Скопие защитавали едни незащитими позиции в интерпретацията на Средновековието, проф.Димитров изрази опасения, че работата на съвместната комисия трудно ще върви и през следващата година.
От Министерството на външните работи на Северна Македония съобщиха, че 16-ата среща на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси завършила с неуспех. Според македонското МВнР, в основата на работата на македонската страна в Комисията бил подходът базиран на положителния европейски опит и препоръките на Съвета на Европа и ЮНЕСКО. От там посочват, че основните недоразумения с българските историци са били в това, че те оставали на изключителния подход, който бил чужд на съвременното разбиране за историческото образование, което предполагало мултиперспективен и интердисциплинарен подход.
В съобщението на външното министерство на Северна Македония още пише, че след изчерпателна дискусия, вторият ден показал, че двете страни все още са далеч от решение, което да доведе до подобряване на образователния процес и постигане на общата цел за изграждане на добросъседски отношения и приятелство, при което миналото и различните интерпретации на историята няма да бъде пречка.
Следващата 17- ата среща на съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между Северна Македония и България е предвидена да се проведе през месец февруари 2022 год. През следващата година са били предвидени общо 5 срещи на комисията, което беше едно от исканията на България предвидени в Плана „5+1“.