Благодаря ви за присъствието, защото този път въпросите, които наложиха провеждането на тази пресконференция, са наистина сериозни. Става дума за изборите за Национален съвет на БНМ и изобщо за тази институция, която винаги се сочи като пример за демократично и цивилизовано отношения на държавата Сърбия към малцинствените общности. За голямо съжаление българският опит от тези избори е разочароващ – и показва друга една възможност – вместо да функционират като посредник между държавата и малцинствата, тези органи могат да се превърнат в механизъм за контрол над самите малцинства и за извличане на партийни дивиденти от самите избори и от провежданите малцинствени политики.
Какво по-точно се случи на тези избори? Преди всичко искам да подчертая, че българското малцинство беше в малко по-особена позиция от останалите малцинства – тъй като доверието в председателя на НС на малцинството Владимир Захариев Беше свалено от страна на България още през 2017 г. и контактите с него – преустановени. Това е заявявано многократно публично и на високо, включително най-високо равнище. Показателно е например, че той не беше поканен и не присъстваше на срещата на президентите Александър Вучич и Румен Радев с представители на българското национално малцинство през май тази година. Едва ли може да има по-красноречив отказ от този – не на друг, а на председателя на НС на едно малцинство да бъде отказано присъствие на срещата на това малцинство с двамата свързани с него президенти.
Причините за това са много и различни, но капката, която преля чашата, беше неговият отказ да посрещне вицепрезидента на България г-жа Илиана Йотова при нейното посещение в Босилеград на 15 май 2017 г. – когато се навършваха сто години от опожаряването на града и околните села, струвало на населението десетки невинни жертви – включително жени и деца. Г-н Захариев не само направи всичко възможно, за да провали това посещение, не само отказа да посрещне и изобщо да се види с г-жа Йотова, но броени дни по-късно поиска полицията да конфискува паметната плоча, направена в памет на невинните жертви от управлявания от него град. Плољата е върната на КИЦ след намеса на преъидента Вучич, но поради натиск на Захариев, още не е поставена.
Именно поради факта, че свалянето на доверието от българска страна към г-н Захариев беше общоизвестно, и тъй като по време на неговия мандат правата на етническите българи не намираха достойна защита, българите в Сърбия положиха усилия да се обединят и да променят досегашното статукво в НС, за да може той да изпълнява една от най-важните си функции – да бъде посредник между държавата майка и малцинството. Тъй като победата на предишните избори с 10 на 9 места в НС в полза на Захариев се дължеше на факта, че в Цариброд, където избирателите са повече, гласовете бяха разделени между две листи на непримирими опоненти – Небойша Иванов, лидер на Демократичната партия на българите и бивш кмет на Цариброд, и Владица Димитров – лидер на местната структура на Сръбската прогресивна партия (СПП) и настоящ кмет на града, двамата преговаряха месеци наред, за да постигнат съгласие помежду си и да се формира обща листа. Беше формирана такава – „Съединение на българите в Сърбия“, оглавена от Зоран Джуров, председател на Общинския съвет на Димитровград и както Владица – член на СПП. С предварителна договореност за формиране на общо мнозинство в съвета беше регистрирана и листа в Босилеград – „Да върнем достойнството на народа“, водена от местния предприемач Стефан Костов, впрочем също член на СПП. Очакваше се при добра кампания двете листи да спечелят 12 места в бъдещия НС – срещу 7 за листата на Захариев.
Неговата листа, наречена „Това сме ние – Владимир Захариев“ не беше регистрирана до последния възможен момент – и се оказа, че за това е имало конкретна причина. Два дни преди крайния срок за регистрация листата на Зоран Джуров за която се очакваше да гласуват българите от Димитровград, Пирот, Бабушница, Ниш и вътрешността на страната, беше изтеглена. Това беше направено в последния момент, за да не остане време за регистриране на алтернативна листа на нейно място. Паралелно с това Владица Димитров, кмет на Димитровград, се присъедини към листата „Това сме ние – Владимир Захариев“. Впрочем въпреки че избирателите в Димитровград са повече от тези в Босилеград, в листата на Захариев имаше само трима представители от този град, като двама от тях – членове на досегашния НС и привърженици на Захариев. Само Владица Димитров бе новата фигура, която трябваше да удържа претенциите за единство на българите в Сърбия.
Чрез оттеглянето на тази листа българското национално малцинство беше на практика лишено от реален избор – и изправено пред състезание с един кон. Резултатите са ви известни. Плюс многото публични изказвания на двамата лидери на тази листа: как тя била „много лоша“ за Димитровград, как в нея имало сепаратисти, как новата листа обединявала българите, защото в нея участвали и двамата кмета на българските градове, как ние, лошите български дипломати, сме разединявали българската общност – и прочее. Остава отворен въпросът как е възможно месеци наред да договаряш една листа, да започнеш кампания за нея, да се отнасяш критично към конкурентите и чак в последния момент да ти скимне, че нищо не ви разделя и сте братя, и че е възможно да предадеш своите партньори, с които сте се договорили и сте си стиснали ръцете, и да преминеш от другата страна на барикадата. Както и въпросът как кметът на Цариброд ще гледа съгражданите си в очите, след като е приел да бъде втори в листа с наименованието „Това сме ние – Владимир Захариев“, включваща само трима човека от Цариброд при 13 от Босилеград.
Извън това оттегляне, за което е добре известно, че се дължи на партиен натиск от страна на управляващата в Сърбия партия СПП, станахме свидетели и на един забележителен феномен: рязко нарастване на извънредните списъци за гласуване на НС на БНМ. Според преброяването от 2011 г. цялото българско малцинство наброява 18 543 души, а на тези избори българите с право на глас са 18 106. Как става това, след като е добре известно, че демографските тенденции са негативни и че малцинството намалява, а не се увеличава – и че от общия брой трябва да се извадят всички, които не са навършили 18 години? За сравнение: при изборите през 2014 г. броят в тези списъци е бил 14 900. Откъде са се взели тези „нови българи“ – както вече ги наричат? Например в община Търговище, където на предишните избори са гласували петима българи, а сега 343, при това всичките са гласували абсолютно единодушно за Захариев? Оставям ви сами да си отговорите на тези въпроси.
В заключение искам да отбележа един прецедент, който демонстрира по драматичен начин неуважението на досега действащия Национален съвет към етническите българи и към държавата България – и който е фактическата причина за тази пресконференция. Става дума за многократни твърдения на Владимир Захариев, председател на НС от 2014 г. насам, които се разминават с истината и могат да се определят като, съжалявам за силните думи, лъжи и клевети. Давам ви последния пример. Г-н Захариев нееднократно е заявявал, че след като ВМА София е поемала специализираното лечение на етническите българи от Босилеград години наред, през 2016 г. изведнъж е престанала до го прави и ги е оставила без лечение. При това тези изявления се правят не само пред сръбските медии, но и пред български „политици“, които по-късно ги употребяват за постигане на свои не особено почтени цели. Съвсем пресен е примерът с Николай Бареков, български евродепутат, който стана първия български политик, срещнал се с г-н Захариев от 15 май 2017 г. насам. След тази среща той предаде съдържанието на казаното от босилеградския кмет пред телевизия „Евроком“ със следните думи: „Но откакто Красимир Каракачанов заема поста военен министър, вратите на ВМА се затварят за българите в Западните покрайнини. Каракачанов обрича на смърт и бавна гибел тази хора.“
Заявявам най-отговорно, че това твърдение на г-н Захариев е лъжа. ВМА не само че не е преустановила, но и е разширила своята дейност за решаване на здравните проблеми на етническите българи. Ако преди се приемаха само българи от Босилеград, то днес там се лекуват и българи от Димитровград, и от други краища на Сърбия. Доказателствата са пред мен. Тази папка съдържа списъците на българи, лекували се във ВМА през 2017 и 2018 година. Можете да ги разгледате, да прочетете имената им, да издирите конкретните хора и да ги питате дали са преглеждани или лекувани във ВМА. Това, което дразни г-н Захариев е, че целият този процес на записване и лекуване не е вече под негов контрол. А не е, защото той представяше жеста на българската държава като своя собствена заслуга. По същия начин представяше и записаните студенти по 103-то постановление на МС на България, които следват в българските университети. Проблемът е, че тези негови претенции съвсем не са безкористни, а са част от механизмите за удържане на властта, на които разчита по време на избори. Не случайно по време на кампании подчертава, че осигурява на гражданите в Босилеград безплатно лечение и безплатно образование. Да, те са де факто безплатни, но не ги осигурява той. Осигурява ги българската държава. При това положение да твърдиш, че България е загърбила нуждите на етническите българи в Сърбия, след като е точно обратното, е просто безподобна наглост.
Още по-голяма наглост е друга една лъжа, която г-н Захариев лансира още в края на 2015 г. и която днес е репродуцирана в интервюто на г-н Бареков – че българските културно-информационни центрове били корумпирани и обслужвали паспортната мафия. Ето, до мен е един такъв паспортен мафиот в кавички – г-н Иван Николов, председател на КИЦ Босилеград, получил наградата Гражданин на ЕС за 2016 г., практически най-голямото персонално отличие, което се връчва от общността на европейските народи. Той получи тази година и най-високото отличие на българското Министерство на външните работи – Златна лаврова клонка – и един от най-честните и достойни хора, които познавам. Той може би най-добре от всички може да ви разкаже за ситуацията в Босилеград и за това как протекоха изборите за НС на БНМ там, затова му давам думата.
Изказването на генералния консул г-н Сугарев на сръбски език можете да прочетете ТУК
Източник: Генерално консулство на Република България в Ниш
Издвој новости на српском
