/КРОСС/ Проф. Илия Гюдженов е роден в село Ново Лески, община Хаджидимово. Той е бивш ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград в периода от 1999-2007 г. Бил е член на Акредитационния съвет и зам.-председател на Националната агенция за оценяване и акредитация. В началото на м. декември 2020 г. с решение на МС проф. Илия Гюдженов е определен за председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
„Надявам се, че от позицията, която заемам, ще имам възможността и ресурса да реализирам по-добра комуникация, както между държавните органи, имащи правомощия и задължения, свързани с българите в чужбина, така и между отделните организирани структури на българите в чужбина“, сподели новият председател на ДАБЧ в интервю пред Натали Петрова за ИА Кросс.
Проф.Гюдженов позволете да Ви поздравя с назначаването за председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Защо каузата на българите зад граница е важна за Вас, как достигнахте до нея и каква възможност този пост в ДАБЧ ще Ви даде, за да реализирате идеите си в тази насока?
-Благодаря! Като ректор съм работил с някои от българските общности в чужбина (Украйна, Албания Сърбия и др.) и имах определена информация за проблемите и постиженията им за съхраняване на българската идентичност. Надявам се, че от позицията, която заемам, ще имам възможността и ресурса да реализирам по-добра комуникация, както между държавните органи, имащи правомощия и задължения, свързани с българите в чужбина, така и между отделните организирани структури на българите в чужбина.
Агенцията е малка институция с около 25 служители и скромен бюджет. В същото време с тежка, натоварваща и изискваща сериозен капацитет дейност, а именно удостоверяване на българския произход. Всяка година в Агенцията се разглеждат десетки хиляди преписки. В момента тази дейност се е превърнала в основна, а трябва да е допълнителна и съпътстваща към началните функции от създаването на институцията, а именно: запазването на българската култура и националната идентичност, работата с българските организации зад граница, съхраняването на българския език, реинтеграцията (реемиграция)на българите от чужбина и работа по изпълнение на Националната стратегия. Имате ли визия и как според Вас трябва да се развива ДАБЧ?
-Да, наистина през последните години тази дейност натоварва административния капацитет в зависимост от нарастващия брой на наши сънародници, желаещи да подадат документи за удостоверяване на български произход(УДП). Агенцията винаги се е стремяла да не изостава в работата по основните си функции и приоритети. Динамиката на миграционните процеси предполага по-тясно взаимодействие с увеличаващия се брой български организации зад граница.
Според Вас какво липсва най-вече на ДАБЧ – бюджет, кадрови и човешки потенциал, институционално-административни механизми за формиране на политиката за българите в чужбина или нещо съвсем друго?
-Смятам, че на този етап имаме нужда от увеличаване на кадровия ресурс, каквото е и становището на Инспектората на Министерски съвет.
Спазва ли ДАБЧ официално обявените срокове за издаване на документите?
-Към момента ДАБЧ издава УБП в установения едномесечен срок на заявленията, подадена на място. Има известно забавяне на преписките по консулски път, но администрацията усилено работи за спазването на срока, което ще бъде преодоляно до началото на месец март.
Колко са лежащите в момента заявленията за удостоверения за български произход в Агенцията и колко са отказите, да речем през миналата година?
-Общият брой на издадените откази за миналата година е 461.
Какви са причините за отказите?
-Всяка преписка се разглежда индивидуално и причините за издаване на отказ са различни, примерно – поради разминаване на данни в приложените към преписката документи, липсва възможност за проследяване на родствена връзка или предоставени неистински или подправени документи и други.
Записването за подаване и получаване на документите става чрез онлайн записване, но предоставените дати свършват буквално за часове. Как виждате начините да се коригира сегашното състояние?
-Записването в онлайн системата е съобразено с капацитета на Агенцията за извършване на административната услуга качествено и в срок. Желаещите са в пъти повече от нашите възможности. Бих препоръчал на нашите сънародници да използват възможностите на дипломатически представителства за подаване на документи. Ние ще спазим едномесечния срок за произнасяне, считано от момента на постъпването им в Агенцията.
Какви са резултатите от Кръглата маса, която организирахте в онлайн формат на 22-23 декември, успяхте ли да ги анализирате и какво възнамерявате да приложите от чутото и споделеното на този форум?
-Направени са много изводи и препоръки, които могат да послужат за изграждане на още по-ефективна посока на развитие насочена към взаимодействието със сънародниците ни в чужбина. На този форум бяха представени резултати от направено проучване сред нашите сънародници в чужбина по въпроси от различно естество. Резултатите определено провокираха интереса на присъстващите на онлайн кръглата маса и те проявиха висока активност. Публикувани са на сайта на Агенцията.
Има ли начин за оптимизация на дейността на институцията така, че да се проучи бройката на пребиваващите в България българи от чужбина, които са чужди граждани; на тези от тях, които са се сдобили с българско гражданство; на броя на студентите от български произход, завършили в България.
-Информацията, свързана с българите в чужбина се събира от различни институции, съобразно съответната компетенция. По посочените въпроси работим съвместно с Министерство на външните работи, с Министерството на правосъдието, с канцеларията Вицепрезидента на Република България, дирекция „Миграция“. Ние работим в изключително добро сътрудничество с МОН като тази година бяха отпуснати 2000 места в нашите висши училища, а с всяка година броят на кандидатстващите по ПМС 103/1993 г. се увеличава.
Държавната агенция е създадена през 2000 г. Кои са според Вас са най-успешните дейности на ДАБЧ за тези 20 години?
-Агенцията за българите в чужбина е създадена в края на 1992 г., а 2000 г. получава статут на Държавна агенция, орган на Министерски съвет, за осъществяване политиката на държавата спрямо българите и техните общности по света. Трудно ми е да кажа кои са най-успешните дейности в един така дълъг период от време. Една от най-успешните дейности е насочена към обединението на образователните структури в чужбина. През 2005 г. Агенцията за пръв път организира среща между българските училища в чужбина и полага начало на обединяването на тези образователни огнища с цел подобряване комуникацията между тях и държавните институции в България. Агенцията подпомага българските образователни звена в чужбина с научна, справочна, учебна, художествена и детска литература, аудио и видеоматериали съответните учебни центрове, участва в различни форуми и инициира такива, посветени на образованието на българите зад граница и прочие. Смея да твърдя, че Агенцията има много постижения в своята работа през годините и стойностните и успешни дейности са много.
Много млади българи заминават в чужбина и завършват там висши учебни заведения. Агенцията има ли позиция и механизми, чрез които може евентуално да се помогне на тези хора да направят професионална реализация тук, в нашата родина, да се върнат обратно при нас?
-Агенцията е инициатор и съорганизатор на форуми, посветени на професионалната реализация в родината на млади българи, завършили чуждестранни университети – кръгли маси, трудови борси, конференции, дискусии. Сред проектите в тази насока са форумът „Кариера в България. Защо не?“, със съорганизатори BACK2BG и „Тук там“, осъществените срещи на български студентски клубове в Германия, САЩ, Канада, Австрия, Франция. Агенцията подпомага тяхната дейност с консултации и конкретна помощ по въпроси, изискващи намесата и на други държавни органи. Проучва и проблемът с бизнеспозициите на този ценен човешки ресурс с оглед инвестиционните интереси на страната.
Мислите ли, че в този си вид и възможности за реализиране на дейността си Агенцията отразява адекватно обществените очаквания, нуждите на българите зад граница?
-Агенцията работи и проучва обществените нагласи сред нашите сънародници в чужбина и се търсят алтернативни пътища, които да отговарят на очакванията и нуждите на българите зад граница. Поддържаме постоянна връзка със студентски и младежки организации в Европа и Северна Америка, изучаваме нагласите им за професионална реализация в родината, стимулираме техния интерес към ставащото „у дома“ и готовността им да работят за изграждането на положителен образ на България пред света.
Източник: cross.bg
Издвој новости на српском
