Предприетите мерки от българските власти обаче се оказват закъснели. Уместна за случая е поговорката: „След дъжд – качулка”. Първи по следите са изпратени 100 опълченци от Крива паланка. Те са последвани на 16 май от още 50, а след това 30 души. Кратовската милиция, предвождана от Дончо войвода, също е изпратена на помощ. Осигуреното прикритие от юг се използва за съсредоточаване на редовна войска от изток. Планът предвижда по една сборна рота пехота от Кюстендил и Радомир и полуескадрон от Брезник да се насочат за „уничтожение на разбойниците”. В първите сведения се споменава за опожаряването на селата Райчиловци и Божица, но тази информация впоследствие не се потвърждава. Предписано е веднага отпускане на оръжие за населението.
Кюстендилската рота пристига в Босилеград около 4 ч. сутринта на 16 май. Тя само констатира случилото се и продължава преследването към Божица. Това подразделение явно е забелязано от четата, последната прекратява акцията, като отстъпва с бягство. Същия ден е изпратено заповяданото оръжие. На населението от общините Босилеградска, Любатска, Горнолисинска, Църношичка и Драгойчинска са отпуснати по 30, а за Бистърска и Бресничка по 15 пушки. От направената проверка се оказва, че именно военните са проспали събитието. Началникът на канцеларията на военния министър ген. Брадиславов мъмри провинилите се: „За появяване на голяма сръбска чета в Босилевград до снощи нямаше донесение от Началника на Седма дивизионна област и от близките военни коменданти. Господин министърът на войната узна за това от господин министъра на вътрешните работи. Вземете надлежните мерки да не се повтарят подобни грешки, имащи печални последици”. Радомирската рота и полуескадронът от Брезник пристигат в района на 17 май, когато от противника вече няма и следа.
Четата бързо се спуска в долината на Българска Морава, като около Сурдулица има сблъсък с българско подразделение. Последното е принудено да се оттегли, като паравоената формация преминава реката и се укрива в Кукавица планина. Опитите да бъде настигната, не дават резултат. „Невъзможността да се загради и унищожи разбойническата чета се дължи главно, че сръбското население ги укрива и дава лъжливи, противоречиви сведения, или пък, когато даде верни сведения, дава ги винаги късно” – оплаква се комендантът подп. Андреев. Кюстендил се намира на малко повече от 40 км от мястото на разигралите се събития и е сред заявените цели от страна на четниците. Те се хвалят, че имат на разположение 5000 души и действат от различни посоки към града. По-скоро става дума не за истинско намерение, а за психологическо въздействие. В Кюстендил е разположена Главната квартира на Действащата армия с редица войскови подразделения и една паравоенна формация едва ли би се осмелила да го атакува. Мерки за охрана все пак са взети.
По време на нападението на Босилеградския край главнокомандващият на Действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков отсъства от района. Той заедно с престолонаследника княз Борис след посещение на фронта се намират в Скопие. Вестта за извършеното мародерство ги застига след полунощ на 16 май и забавя потеглянето им за Кюстендил. Изчакана е специално изпратена добре въоръжена команда с автомобили, която да охранява пътя по маршрута. Проблеми не се появяват и високопоставените фактори пътуват спокойно през Куманово, Крива паланка и Деве баир. „В 4 часа след пладне пристигнахме в Кюстендил – без никакъв инцидент, за почуда на главноквартирците” – отбелязва адютантът на главнокомандващия капитан Лука Малеев. Скоро същата вечер князът продължава пътя си за столицата. Изстъпленията в Босилеградско оказват своето психологическо въздействие върху военния връх, защото демонстрацията е много близо до Кюстендил.
Следва продължение…
д-р Ангел Джонев
Издвој новости на српском
