Погромът в босилеградско 15-16 май 1917 г. – Непосредствените мерки след прогрома (Част IX)

0

Предприетите мерки от българските власти обаче се оказват закъснели. Уместна за случая е поговорката: „След дъжд – качулка”. Първи по следите са изпратени 100 опълченци от Крива паланка. Те са последвани на 16 май от още 50, а след това 30 души. Кратовската милиция, предвождана от Дончо войвода, също е изпратена на помощ. Осигуреното прикритие от юг се използва за съсредоточаване на редовна войска от изток. Планът предвижда  по една сборна рота пехота от Кюстендил и Радомир и полуескадрон от Брезник да се насочат за „уничтожение на разбойниците”. В първите сведения се споменава за опожаряването на селата Райчиловци и Божица, но тази информация впоследствие не се потвърждава. Предписано е веднага отпускане на оръжие за населението.  

Кюстендилската рота пристига в Босилеград около 4 ч. сутринта на 16 май. Тя само констатира случилото се и продължава преследването към Божица. Това подразделение явно е забелязано от четата, последната прекратява акцията, като отстъпва с бягство. Същия ден е изпратено заповяданото оръжие. На населението от общините Босилеградска, Любатска, Горнолисинска, Църношичка и Драгойчинска са отпуснати по 30, а за Бистърска и Бресничка по 15 пушки. От направената проверка се оказва, че именно военните са проспали събитието. Началникът на канцеларията на военния министър ген. Брадиславов мъмри провинилите се: „За появяване на голяма сръбска чета в Босилевград до снощи нямаше донесение от Началника на Седма дивизионна област и от близките военни коменданти. Господин министърът на войната узна за това от господин министъра на вътрешните работи. Вземете надлежните мерки да не се повтарят подобни грешки, имащи печални последици”. Радомирската рота и полуескадронът от Брезник пристигат в района на 17 май, когато от противника вече няма и следа.

Четата бързо се спуска в долината на Българска Морава, като около Сурдулица има сблъсък с българско подразделение. Последното е принудено да се оттегли, като паравоената формация преминава реката и се укрива в Кукавица планина. Опитите да бъде настигната, не дават резултат. „Невъзможността да се загради и унищожи разбойническата чета се дължи главно, че сръбското население ги укрива и дава лъжливи, противоречиви сведения, или пък, когато даде верни сведения, дава ги винаги късно” – оплаква се комендантът подп. Андреев. Кюстендил се намира на малко повече от 40 км от мястото на разигралите се събития и е сред заявените цели от страна на четниците. Те се хвалят, че имат на разположение 5000 души и действат от различни посоки към града. По-скоро става дума не за истинско намерение, а за психологическо въздействие. В Кюстендил е разположена Главната квартира на Действащата армия с редица войскови подразделения и една паравоенна формация едва ли би се осмелила да го атакува. Мерки за охрана все пак са взети.

По време на нападението на Босилеградския край главнокомандващият на Действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков отсъства от района. Той заедно с престолонаследника княз Борис след посещение на фронта се намират в Скопие. Вестта за извършеното мародерство ги застига след полунощ на 16 май и забавя потеглянето им за Кюстендил. Изчакана е специално изпратена добре въоръжена команда с автомобили, която да охранява пътя по маршрута. Проблеми не се появяват и високопоставените фактори пътуват спокойно през Куманово, Крива паланка и Деве баир. „В 4 часа след пладне пристигнахме в Кюстендил – без никакъв инцидент, за почуда на главноквартирците” – отбелязва адютантът на главнокомандващия капитан Лука Малеев. Скоро същата вечер князът продължава пътя си за столицата. Изстъпленията в Босилеградско оказват своето психологическо въздействие върху военния връх, защото демонстрацията е много близо до Кюстендил.

Следва продължение…

д-р Ангел Джонев

Предишна статияНощ на литературата
Следваща статияЛюбовта като изход от кризата
Александър Димитров
Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 26 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.