Цар Фердинанд още на 18 май 1917 г. е запознат от Министерството на войната с предприетите действия за парализиране на четническото нахлуване. От Вътрешната македоно-одринска революционна организация с тревога посрещат новината. Тодор Александров и Александър Протогеров представят пред ген. Н. Жеков своите виждания за ликвидирането на сръбската въоръжена съпротива. За началник на Моравската военноинспекционна област е назначен полк. Петър Дървингов. Животът в Босилеградско, макар и трудно, започва да се нормализира. Децата се завръщат от Кюстендил, но с едно по-малко. При нещастен случай по време на бягството им в с. Соволяно е убита една ученичка. На 26 май са възстановени занятията в прогимназията. Остават да работят само три преподавателки, а другите три отказват да се върнат. Някои семейства с изгорено имущество напускат и се заселват в Кюстендил. За тях се осигурява всичко необходимо съгласно предписанията на местния комитет за стопански грижи и обществена предвидливост. Извънредно от града са доставени 15 литра газ за пострадалия клон на Българската земеделска банка. Отпуснати са определени артикули и за частни нужди. Кюстендилският комитет няма правомощия в този район, но проявява солидарност „предвид изключителния случай”.
В средата на юни в Босилеград е разположен гарнизон от една полурота с личен състав 50 души и взвод конница от 25 души. Силите явно не достигат, защото след месец се установява използването на отпускарите войници за патрулна дейност. Деянието се констатира от командването на Тринадесети пехотен полк. Бойците се връщат от вкъщи с отпаднал дух и изморени от търсенето на сръбски четници. Веднага от Седма Рилска дивизия е сигнализирано на командването на Втора армия с молба практиката да се прекрати и отпуската да се използва за домашни занимания и почивка.
Министерският съвет по доклад на премиера на 20 септември 1917 г. взима решение да поиска от Народното събрание отпускането на кредит в размер от 1 мил. лв. „за подпомагането на пострадалото население в Босилеградско от сръбски разбойници”. Назначена е комисия, която включва окръжния управител, неговия заместник, председателя на постоянната комисия, финансовия инспектор на района и всеки общински кмет на засегнато населено място. Тя прави проучване на място и определя обезщетения на обща стойност от 1,7 мил. лв. Сумата се възприема за съмнително висока и се стига до назначаване на втора комисия. В нейния състава влизат като председател Христо Ачев, помощник-инспектор на полицията, и членове – Христо Бояджиев, завеждащ архитектурната служба в Софийски и Кюстендилски окръг, Ненко Савов, член на Кюстендилската окръжна постоянна комисия, и Дойчин Стоилков, представител на Босилеградския общински съвет. Тя ревизира дейността на предходната и установява редица нередности. Оказва се, че за една вещ претендират няколко членове на семейство и е описана и остойностена многократно. Декларира се покъщнина, „каквато днес няма даже и в столицата”. Едно и също лице е записвано по два пъти под различно фамилно име. „Нещо повече, даже скромното босилеградско население се е възмутило от факта, че е имало надпреварване в представянето на безконечни и недействителни описи” – споделя финансовият министър Димитър Тончев. Кабинетът приема твърдата сума от 1 мил. лв. още преди да се произнесе окончателно комисията. Помощта обаче се отпуска след утвърждаване на конкретния размер. Избързва се и парите са преведени „под разписка” поради настъпващата зима.
Следва продължение…
д-р Ангел Джонев
Издвој новости на српском
