Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец” изпрати остро „Отворено писмо № 3” до българските държавни институции и медиите във връзка с ограничаването на правата на българите зад граница предоставени с Постановление № 103/93 за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина.
Посягането към „отворено писмо” означава, че всички други средства са изчерпани и всичките 12 писма на български организации и сдружения в чужбина, изпратени миналата есен до българските държавни институции имащи отношение към образователната дейност сред българите в чужбина, не са били даже и прочетени. Не са прочетени и множеството възмутителни статии и изказвания които направихме по българските медии на тази тема.
Нека отново да припомним.
В резултат на новото тълкуване на Чл. 1. (1) от 103 ПМС който гласи: „С това постановление се определят условията и редът за осъществяване на образователна дейност на Република България спрямо чуждестранни граждани и лица без гражданство, които са от българска народност и живеят поотделно или в български общности в чужбина”, и съответните вътрешни правила на МОН за прилагане на постановлението, експертите от МОН дадоха отказ от класиране на 241 кандидат-студенти от чужбина, защото освен чуждото гражданство, са имали или междувременно са придобили и българско гражданство или лична карта за постоянно пребиваване в България!? Поради тази причина, всеки четвърти кандидат-студент и специализант от чужбина получиха откази, а от разписаните 2 150 места отпуснати за българите в чужбина, бяха попълнени само 778 места! Получилите откази „милостиво” бяха посъветвани да кандидатстват наравно с българските граждани в България, за което сроковете бяха изтекли, или просто да се откажат от постоянното си пребиваване в България, за да минат в категорията „чуждестранни” граждани или „лица без гражданство” (!?), за да бъде спазено „законното изискване”.
Както и да го мислим, това си е пълен провал, ама истински, на политиката към българите в чужбина и особено на образователната дейност сред българите в чужбина.
Противоречието между Закона за българите в чужбина, чиято дефиниция за българи в чужбина са лица, които освен български произход и българско национално самосъзнание, „трайно или постоянно пребивават на територията на друга държава” и дискриминиращото тълкуване на Чл. 1. (1) от 103 ПМС, за притежателите на българско гражданство и лична карта за постоянно пребиваване, не само лишава голяма част от младите българи в чужбина да продължат образованието си в България, но и застрашава политиката за съхраняване на българското етнокултурното пространство зад граница, както и завръщането, образованието и интеграцията на млади българи от чужбина в България.
В условията на демографска криза и постоянен недоимък на кандидат-студенти на българските университети, новото тълкуване на 103 ПМС, прави българската политика към българите зад граница за посмешище. Тя най-силно удря точно ония кандидат-студенти от Сърбия, СР Македония, Албания, Косово, Украйна и Молдова които имат безспорен български произход, знаят български език и имат българско самосъзнание. Единственият им „грях” е, че са придобили българско гражданство и правят планове да живеят в България след като завършат образованието си.
Да не говорим за това, че те освен българското гражданство и един фиктивен адрес, в България нямат нищо друго и в огромната си част няма как да кандидатстват успешно и да завършат образованието си по линията на българските кандидат-студенти, които трайно живеят в жилищата и с доходите на родителите си в България.
В сравнение с 1993 година от когато датира началото на Постановление № 103, днес обстоятелствата в България и в българската диаспора са по-различни. Стотици хиляди българи в чужбина придобиха българско гражданство. Стотици хиляди българи напуснаха България и трайно живеят в чужбина. В България осезателно се чувства тяхната липса, но българската държава не прави нищо да им подаде ръка и да ги привлече в родината. Закона за българите в чужбина, Постановление № 103 и други закони от тази област, вече са остарели и негодни за новите реалности. Върху това трябва да помислят институциите, а не с полицейска ревност да издирват дали момичетата от Кишинев, Одеса, Босилеград или Скопие са придобили българско гражданство. И да са го придобили, това не отменя факта, че те са българи от чужбина, че са завършили средното си образование в чужбина и трайно или постоянно пребивават в чужбина. Толкова ли е трудно за депутатите в парламентарните комисии в Народното събрание, да разберат този съвсем елементарен казус?
Иван Николов
Издвој новости на српском
