Комисията по политиките за българите извън страната ще работи върху нов законопроект за сънародниците ни зад граница

За нов законопроект за българите в чужбина, който да бъде внесен след лятната ваканция на депутатите и да залегне в обсъждането на следващия бюджет, настоя по време на днешното заседание на Комисията по политиките за българите извън страната председателят ѝ Антоанета Цонева. В тази връзка ще бъде създадена работна група на паритетен принцип – всяка политическа сила ще посочи свой представител.

„Идеята е групата да заседава всяка седмица, преди заседанието на комисията, по определена тема. Ще направим график, ще се знае каква тема се обсъжда. Ще привличаме и представители на изпълнителната власт, когато ни трябват по определени въпроси“, коментира Цонева. По думите й, ако това темпо се спази, до лятната ваканция може да има готова чернова на законопроект. „След ваканцията можем да направим обществено обсъждане и след това да го внесем в парламента, за да могат финансовите параметри да залегнат в обсъждането на следващия бюджет. Това е моят идеален сценарий, в който може да се с развие тази законодателна инициатива“, уточни Цонева.

Подкрепи я Андрей Гюров от „Продължаваме промяната“. Костадин Костадинов от „Възраждане“ изрази мнение, че една работна група към настоящия момент повече ще затрудни процеса, отколкото да го облекчи. Той предложи експерти да изготвят основата, върху която комисията да стъпи. Пламен Николов от „Има такъв народ“ предложи да се постави по-дълъг срок за подготовка на законопроекта – до края на годината, а работещите по него да са разделени на групи по експертиза. Според него е нужно да се изяснят и функциите на ДАБЧ.

„Иска ми се това, което направим, веднага да бъде апробирано през бюджета за 2023 година. Да влезем в новия бюджетен период с приет законопроект и политика, която е защитена с някакви средства. Затова разчертавам така тези срокове. Нека да пробваме“, каза Цонева. По думите й промяната в закона е залегнала в коалиционното споразумение.

„Най-големият проблем, който ще срещнем и заради който този закон 20 години не се е прилагал, е че няма ясен механизъм как да излъчим представители на българите в чужбина в орган, който да е достатъчно представителен за тях. За тези 22 години никой не е успял да конституира този така наречен национален съвет. Да помислим за формата, под която ще е тази представителност“, допълни Цонева.