В Бесарабия искат да установят паметен знак на украинско-българското приятелство

Паметен знак в чест на българо-украинското приятелство ще се появи в българското  село Островное, Измаилски район.  Селото е основано през 1817 г.   от  българи-преселници от Североизточна България.  До 1945 г. селото се нарича Бабата, след което е преименувано на Островное.

Общественото обединение «Бабовско кметство» начело с Александър Чолак се обърна с молба към Суворовската община за разрешение да бъде установен паметен знак, който според организаторите «ще се превърне в символ на добросъседските отношения между двата народа».

Обръщението ще бъде разгледано на следващото заседание на Суворовския изпълнителен  комитет. В проекта на решението  за издаване на разрешение е определен  и адресът за поставяне на бъдещия  паметен знак – с. Островное, ул. Бурлак-Вълканов,  дом N187. Тук ще бъдат монтирани две знамена – украинско и българско, и плочи на украински и български език: «Пам’ятний знак українсько-болгарській дружбі.  Паметен знак на украинско-българското приятелство».

Мястото на установяването на Паметния знак е избрано не случайно – там е роден известният бесарабски български поет Петър Бурлак-Вълканов (1939-2005). Дебютира в Кишинев през 1967 г. със стихосбирката „Моя южна равнина“. В нейния предговор Андрей Германов пише: „Бих нарекъл тази книга необикновена…, защото тя е първата книга стихове, написана и издадена на български език от първия поет на бесарабските българи“. П. Бурлак-Вълканов е автор на стихосбирките „Моя южна равнина“ (1967, ІІ изд. 1992), „Вярност“ (1973), „Далечни извори“ (1976), „Монолог на земята“ (1977), „Равноденствие“ (1982), „Години“ (1989), „Земя на моите деди“ (1990), „Такъв съм млад“ (2004), „Стара планина“ (2004). Публикува пътеписа „По братской Болгарии“ (1974), сборника с разкази „Пътуване към май“ (1981). Превеждан е на руски и молдавски език. Член на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Молдова, на Съюза на българските писатели. През 2003 г. с Указ на президента на Р България е награден с орден „Мадарски конник“ втора степен „за неговата литературна и просветителска дейност и за особено големия му принос за популяризирането на българската култура в Молдова и Украйна“.

МОИТЕ БЕСАРАБСКИ БЪЛГАРИ

С калпаци агнешки, големи,
със сила в плещите превити,
с ръце попукани, корави,
тъй както тоя чернозем.
Когато сбират те наесен
със радост златната реколта,
устройват сборища в селата,
с агнета и плат червен.
Децата с торбички нови
да коледуват с радост ходят.
На Заговезни палят огън,
с коне ковани се надбягват,
дорде нощта не припълзи.
А зиме на седянки ходят
ергените. Те срамежливо сядат
до своите моми – „кадънки“…
А те подхващат стара песен
и тъжни, мълком се унасят,
и ронят старите сълзи…

Те не забравиха до днеска
на сватба с бъклица да канят,
ни песни стари, ни обреди…
О, не забравиха до днеска
те своя български език.

ПЕТЪР БУРЛАК_ВЪЛКАНОВ