След преговорите за кабинет: ДАБЧ да се трансформира като структура към МВнР

0

Държавната агенция за българите в чужбина да се трансформира като структура към МВнР, предвижда бъдещата управленска програма. Нужен е също цялостен анализ и стратегически преглед на дипломатическата служба, резултати от който да се обсъдят в коалиционен формат. Преговарящите страни се договориха и за систематична оценка на качеството на консулските услуги за гражданите, създаването на доброволен регистър за българите в чужбина, създаване на Фонд „Стамболов“ за финансово осигуряване на българи, които да завършват в елитни чужди университети, срещу ангажимента след това поне пет години да работят в България.

КИРИЛ ПЕТКОВ СЛЕД ПРЕГОВОРИТЕ: НЯМА ТЕМА, ПО КОЯТО ДА НЕ СМЕ СЕ РАЗБРАЛИ

Част от темите, по които е постигнато съгласие:

България очаква от властите на РСМ за гарантират трайно правата на гражданите на РСМ, които се самоопределят като българи. Да бъдат запазени правата на българите във Великобритания също обедини преговарящите. Фокус ще има и върху правата на българската общност в Украйна. Преглед и осъвременяване на Закона за българите в чужбина и актуализация на нормативната база, предвижда бъдещата политика на евентуалния коалиционен кабинет. Държавната агенция за българите в чужбина да се трансформира като структура към МВнР, предвижда бъдещата управленска програма. Преговарящите страни се договориха и за систематична оценка на качеството на консулските услуги за гражданите. Насърчаване на участието на българите по света в изборния процес чрез улесняване и сигурно гласуване. Подпомагане от страна на МВнР работата на МОН при оказване на помощта за българските училища зад граница, създаването на доброволен регистър за българите в чужбина, създаване на Фонд „Стамболов“ и др. 

Кирил Петков. Снимка: Тrafficnews.bg

Пътна карта за приемането на страната ни в Еврозоната, в съответствие с финансовата и икономическата ни стратегия Сред целите на външната ни политика ще е задълбочаване отношенията с Република Корея, Япония, Канада, Индо-тихоокеанския регион.

„Това бяха 18 много интензивни разговора, четвърти ден подред, но нямаше тема, в която да сложим българския интерес и да не постигнем огромно съгласие. Това означава, че няма значение дали сме леви, център или десни. Пожелавам да изпълним всички точки с реални действия и след четири години България няма да изглежда по този начин“.

Това заяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков след края и на последната, 18-та преговорна тема „Международни отношения“ между експертните групи за съставяне на коалиционно споразумение с „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.

Петков заяви, че брандът на България трябвало да стане „Страната, която успя да изкорени в бързи мащаби проблема с корупцията“.

Запазване на позицията на България по отношение Република Северна Македония /РСМ/ и нейното надграждане в конструктивен дух, договориха участниците в бъдещата коалиция.

България очаква от властите на РСМ за гарантират трайно правата на гражданите на РСМ, които се самоопределят като българи. Относно работата на съвместните комисии, предвидени в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и РСМ, участниците в коалиционния формат приеха те да заседават всеки месец. „Искаме да направим реален календар на тези срещи – минимум един път на месец и реално да постигаме резултати“, каза Кирил Петков.

Потвърждаване на евроатлантическата интеграция на България, интеграция в областта на правосъдието, енергетиката и здравеопазването, както и реформиране на европейската политика по миграция и убежища, ще са сред целите на българската външна политика на евентуално коалиционно управление.

Пътна карта за приемането на страната ни в Еврозоната, в съответствие с финансовата и икономическата ни стратегия и ефективна комуникационна стратегия, също ще залегне в споразумението за управление. Както и присъединяване към Шенгенското споразумение. Недопускане на диференцираната интеграция в ЕС „на две скорости“ и ускоряване на работата по приемането и прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост, бяха част от предложените мерки.

Друг акцент в разговорите бе осигуряването на финансово обезпечена политика за развитие на отношенията със съседните страни.

Да бъдат запазени правата на българите във Великобритания също обедини преговарящите, също и равноправни отношения с Русия, основани на принципите на международното право, настояване за връщане на българските архиви. Фокус ще има и върху правата на българската общност в Украйна. Преглед и осъвременяване на Закона за българите в чужбина и актуализация на нормативната база, предвижда бъдещата политика на евентуалния коалиционен кабинет.

Държавната агенция за българите в чужбина да се трансформира като структура към МВнР, предвижда бъдещата управленска програма. Нужен е също цялостен анализ и стратегически преглед на дипломатическата служба, резултати от който да се обсъдят в коалиционен формат. Преговарящите страни се договориха и за систематична оценка на качеството на консулските услуги за гражданите, създаването на доброволен регистър за българите в чужбина, създаване на Фонд „Стамболов“ за финансово осигуряване на българи, които да завършват в елитни чужди университети, срещу ангажимента след това поне пет години да работят в България. Кирил Петков поясни, че тази финансова помощ е грант и като такъв си остава заем, ако студентът реши да остане в съответната държава.

Сред целите на външната ни политика ще е задълбочаване отношенията с Република Корея, Япония, Канада, Индо-тихоокеанския регион. Задълбочаване на стратегическото сътрудничество със САЩ. Взаимоизгодно сътрудничество с Китай в синхрон с подхода на ЕС. Засилване диалога с Близкия Изток и Северна Африка. Запазване на добросъседските отношения с Турция, запазващи достойнството на страната ни и при спазване на човешките права. Подкрепа за ново споразумение между ЕС и Турция по въпроса за бежанците, също обедини преговарящите.

Сред приоритети е засилване ролята на МВнР за развитие на външноикономическите връзки, гарантиране на енергийната сигурност, привличане на чуждестранни инвестиции.

Активно участие в преговорите за членство в ОИСР до 2023 г. също се очаква да залегне в коалиционното споразумение в частта за външната политика.

Насърчаване на участието на българите по света в изборния процес чрез улесняване и сигурно гласуване също стои на дневен ред. Как ще бъде точно – дали ще е дистанционно или по пощата, това е въпрос на анализ, каза Кирил Петков. Преглед и осъвременяване на съществуващия Закон за българите в чужбина, както и подпомагане от страна на МВнР работата на МОН при оказване на помощта за българските училища зад граница, и подобряване на консулските услуги, изнесени консулски услуги и дигитални услуги, също са част от приоритетите. Друг акцент бе подобряването на състоянието и управлението на имотите зад граница.

Участниците се обединиха около позицията за възстановяване на диалога с Русия, в рамките на ЕС, и развитие на равноправни отношения на база принципите на международното право.

Източник: Еpicenter.bg

Източник:https://www.eurochicago.com/

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.