Босилеградското село Дукат – минало и настояще (Видео)

0

Портал „Гласпресс” и Българска телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски селаДо този момент предствихме селата Бранковци, Белут, Извор, Бресница, Горна и Долна Лисина, Ресен, Голеш, Бистър, Горно и Дилно Тлъмино, Гложйе и Груинци. До 17 февруари ще продължи  поредицата от репортажи и за следните села: Караманица, Ярешник, Църнощица, Горна и Долна Любата, Милевци, Паралово, Рибарци, Радичевци и Райчиловци. Ще има репортаж и за самия Босилеград.                                  Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българскате общности на Министерството на външните работи на  Р. България.

Поредният видео, текстуален и фото репортаж е за планиското село Дукат.

Село Дукат е живописно планинско селище, разположено на 20 км югоизточно от Босилеград и на 10 км от регионалния път Босилеград – Враня, през Бесна кобила. Селото се намира в сърцето на Дукатска планина, която се характеризира с уникални природни забележителности и богато културно-историческо наследство. Дукат се разпростира по склоновете на планинските гребени Божковица, Заграня, Скършена стража, Гюрков белег, Близен, Бойковица, Конярник, Ела, Копузище, Длъбока падина, Арбанашки рид и други, които заедно съставят системата на Дукатска планина. Надморската височина на селото варира от 1052 м в долината на Дукатска река до 1177 м на връх Остра Чука. Селото граничи със села Горна Любата на северозапад, Долна Любата на север, Църнощица на изток, Назърица на югоизток и с община Търговище на югозапад.

Дукат е типично планинско село с разпръснати махали, които са общо 20 на брой: Горна махала, Брегаровци, Село, Коничка река, Сариинци, Кутлинци, Вадница, Ружина махала, Ранчина махала, Црепинова махала, Бесниловци, Цековци, Дудинци, Чурелинци, Васелкинци, Ушиновци, Илийинци, Дукатски Явор, Чачинци и Ненковци.

Произходът на името на селото е обвит в легенди. Според едно предание то произлиза от златната монета „дукат“, с която местните жители плащали данък. Друго предание разказва, че пашата плащал по един дукат на войниците си, за да отидат в селото, пълно с вълци и хайдути. Третата версия свързва името с турската дума „докат“, която означава кошара, където са доени овцете.

В исторически план селото е било важно административно и образователно средище. До средата на XIX век Дукат и Църнощица са под юрисдикцията на Ниш, но след това преминават към Кюстендил. През 1864 г. селото е записано като „Дукати баля“ (Горен Дукат) с 66 домакинства и 364 мъже, а през 1866 г. броят на домакинствата достига 70 с общо 700 жители. През 1910 г. селото има 116 домакинства и 784 жители. Историческият максимум е достигнат през 1953 г., когато са регистрирани 192 домакинства и 1211 жители. След 80-те години на XX век обаче броят на жителите започва драстично да намалява, като при преброяването през 2022 г. са отчетени едва 116 жители, предимно възрастни хора.

В миналото образованието е играло ключова роля в живота на селото. Дукат е разполагал с три училища – в центъра на селото, в махала Дудина и в махала Дукатски Явор. Първото училище е построено между 1882 и 1885 г., а следващите през 1935/36 и 1948 г. През 1948 г. започва работа и училището в махала Дукатски Явор. Тези училища не само свидетелстват за големината на селото, но и за големите разстояния между махалите. От тези училища са произлезли около 60 просветни работници, които са работили в района на Босилеград и в бившите югославски републики.

Черквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена през 1948 г. и възстановена в по-ново време. Тя е важен символ на духовната сила и културната идентичност на местната общност.                                                                                                  След Освобождението от 1878г. Дукат е под управлението на община Църнощица. След Втората световна война до 1952 година Дукат е самостоятелна община, а след това е към община Долна Любата. Сега селото е в състава на община Босилеград.

Днес селото се изправя пред редица предизвикателства – демографският спад, липса на добри пътища и инфраструктура. Закриването на училищата е основен фактор за изселването на младите хора, които търсят по-добри възможности в градовете. Въпреки това селото има потенциал за възраждане чрез развитие на туризма. Природните забележителности, историческите паметници и културните традиции могат да привлекат посетители и да стимулират местната икономика. Инвестиции в инфраструктура и инициативи за връщане на младите хора могат да помогнат за съхраняване на наследството на селото и за неговото устойчиво развитие.

Гласпресс

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.