Билети в една посока

0

Някога дори най-неграмотните селяни са оставяли най-добрите телета за да си отгледат добри крави. Другите, по хилавите, са гледали да ги продадат на касапина, или по възможност някъде по-далече. Всичко добро, наследено или придобито, се е пазило и завещавало на най-работливите и пестеливи синове – да пазят семейното огнище и да го оставят на поколенията.

Майсторите и занаятчиите години наред са обучавали синовете си и са им оставяли занаята или дюкяна в наследство, след като до съвършенство са овладявали тайните на занаята и са били готови да поемат отговорност за дом и семейство. Това може да ни се струва остаряло и консервативно, но не бива да забравяме, че така сме стигнали до днес. И че, общо взето, нормалните държави и днес така функционират.

Ние сме изключение от правилото. Днешните родители, политици и държавници вече нямат умението да оставят най-доброто за себе си. Вместо да направят всичко възможно да задържат най-образованите и работливи млади специалисти в страната, те ги оставиха спокойно да си отидат в чужбина. Даже ги и насърчаваха. По правило, тука остават слабите, непредприемчивите, мързеливите, „лошият материал“. А от лош материал няма как да се направи нещо добро и качествено.

Парадксът е, че в чужбина очевидно ги посрещат много по-добре и им предоставят по-добри възможности за живот и професионално развитие отколкото в родината която е похарчила луди пари за образованието им.

Вредата е многократна. Един път за инвестираните в образованието средства. Втор път за липсата на млади специалисти които трябва да бъдат двигател на развитието на държавата и обществото и да я модернизират. Страдат и младежите когато напускат страната, страдат семействата им, страда и държавата която остава без млади хора.

Държавата се управлява от възрастни и консервативни хора, които, при всичкото уважение което им дължим, продължават егоистично да си живуркат с носталгия към миналото.

Днешните поколения вече са далеч от идеалите и стремежите на техните предци. Те искат да живеят тук и сега и да вземат всичко от живота. С тази цел те още от ученическа възраст се обучават, изучават чужди езици и специалности с които да могат да се реализират в чужбина. И накрая си купуват билети в една посока. Социологическите анкети показват, че мечтата на почти 60% от работоспособното население и 80% на младежта е да избяга на Запад. Каквото и да ги очаква там.

Държавата на техните родители, на войните, на ксенофобията, на корупцията и протекционизма, на безработицата и бедността, на партийните назначения, на купените дипломи, на манипулираните избори, на несправедливостта  – вече не е тяхната държава.

Безсилни да я променят, те искат час по-скоро да избягат от нея. Никой няма морално право да ги съди за това. Защото днешните управници вече нямат умението на предците си да оставят най-доброто теле за стопанството си и да помислят за дом и семейство на децата си.

Някой ще ги упрекне, че младите са виновни, че не се борят, че тръгват по линията на по-малката съпротива – да отидат там където някой друг се е погрижил да направи нормална социална държава, вместо да поемат и нормализират собствената си. Дори и така да е, следващият въпрос е – а кой ги научи на всичко това?

Някой не беше ли казал, че учениците са огледалното изображение на техните родители и учители?

Иван Николов

Предишна статияIV Международен турнир по тенис на маса в Босилеград
Следваща статияOdlučili: Minimalna penzija 500 EUR
Иван Николов
Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.