Босилеград не е голям град. Улиците му се познават, лицата се познават, историите се познават. И точно затова, когато някой от тук направи нещо забележително, целият град го усеща и забелязва.
Стефан Жижов завършва гимназия като първенец на випуска. Същото го е направил и в осми клас. Между тези две точки – четири години, в които е учил, падал, ставал и вървял напред. Години на състезания и сцена, на музика и спорт, на моменти в които е излизал извън границите на Босилеград и се е връщал с нещо повече — не като победител, който се хвали, а като човек, който знае защо го прави.
Съучениците му не търсят дълго думи, когато говорят за него. Отговорен. Мил. Справедлив. С хумор, който разведрява трудните моменти. Такива хора не се срещат често – онези, при които успехът не ги е променил, а само ги е утвърдил в това, което винаги са били.
Когато говори за успехите си, първото нещо, което споменава, е семейството. Не от учтивост – а защото го вярва. Защото знае, че зад всяка тиха победа е имало някой, който го е чакал вкъщи.
Занапред пътят му води към Софийския университет, към изкуствения интелект и към идея, която не се ражда от желание за печалба, а от убеждението, че технологиите дължат нещо на обикновения човек.
Преди да тръгне към всичко това, седна и разговаря с нас. За годините зад гърба си, за хората до него и за света, който иска да остави по-добър от това, в което го е заварил.
– Как се усещаш, знаейки, че завършваш като отличник за втори път в образователния си път?
Усещането е много добро, защото усилията, които положих през последните четири години, се изплатиха. Това ми дава допълнителна мотивация и за напред, защото трудностите тепърва предстоят.
– Ако трябваше да опишеш себе си с три думи, кои биха били те?
Упорит, идеалист, любопитен.
– Кой момент от гимназиалните години ще носиш в сърцето си завинаги?
В сърцето си винаги ще нося моментите на истинска сплотеност с моите съученици – от шегите в класната стая до всички приключения, които сме преживели заедно извън училище. Те ме научиха, че най-ценното в тези години не бяха само уроците, а приятелството.
– Кои са най-значимите ти постижения от последните четири години?
Спечелил съм първо, второ и трето място на републикански състезания по български език, четвърто място на републиканско по английски език, а участвал съм и в математическото състезание „Мислиша“, където също съм постигал добри резултати.
– С кое от тях се гордееш най-много и защо?
Вероятно най-много се гордея с четвъртото място по английски език, защото в това състезание се бяха включили ученици от специализирани езикови гимназии. Това прави постижението особено значимо за мен.
– Кога за първи път осъзна, че компютрите и програмирането не са просто хоби, а твоето призвание?
Трудно е да посоча точен момент, защото от малък съм бил заобиколен от компютри. Някак си винаги съм усещал, че това е предопределено да бъде моето призвание.
– Имаш ли вече любим програмен език или технология, която те вълнува особено много?
Да – любимият ми програмен език е C, защото комуникира директно с компонентите на компютъра. Особено ме вълнува връзката между софтуера и хардуера.
– Следиш ли развитието на изкуствения интелект и как мислиш, че той ще промени света?
Следя развитието на изкуствения интелект с голям интерес. Вярвам, че той ще се отрази положително на света, но само ако тази технология бъде използвана в полза на цялото човечество, а не единствено в полза на корпоративните печалби.
– Каква е ролята на семейството ти в твоите успехи — имало ли е моменти, в които те са те задържали изправен?
За мен семейството е основата, върху която градя всеки свой успех. Когато човек се стреми към високи академични постижения и непрекъснато се опитва да надскочи границите на своите знания, неизбежно преминава през периоди на напрежение, съмнения и изтощение. Стремежът към знание изисква много часове самостоятелна работа и уединение, но именно семейството ми е факторът, който ме държи здраво стъпил на земята.
– В кой университет планираш да кандидатстваш и какво те привлича точно там?
Планирам да кандидатствам в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по-точно във Факултета по математика и информатика, специалност „Софтуерно инженерство“. Вярвам, че там ще получа най-качественото образование, което ще ме подготви за работа в бъдещето.
– Имаш ли вече идея каква конкретна сфера искаш да развиваш?
Фокусът ми е насочен изцяло към сферата на изкуствения интелект, но не само от технологична или комерсиална гледна точка. Голямата ми цел е да се развивам в тази област с дълбоко усещане за етична отговорност.
– Как виждаш себе си след десет години – не само кариерно, но и като човек?
След десет години виждам себе си като кариерно успял специалист, който е превърнал знанията си в реални технологии, помагащи на обикновените хора. Като човек се надявам да бъда по-мъдър и смирен пред необятността на света, но същевременно да запазя същата любознателност и неутолим стремеж към нови познания, които ме движат и днес. Искам да постигна професионални върхове, без да губя моралния си компас, оставайки отдаден на каузата да бъда полезен на обществото.
– Какво искаш да промениш в света чрез технологиите – имаш ли голяма идея?
Моята голяма идея не е обвързана с един конкретен продукт, а с фундаментална промяна в мисията на технологиите: искам да ги насоча към изграждането на един по-справедлив свят. Стремя се да развивам системи и изкуствен интелект, които да служат като лост за обикновения човек – улеснявайки ежедневието му и давайки му по-достоен живот, вместо просто да концентрират ресурс и власт в ръцете на големите корпорации. Все още дефинирам точната техническа форма на тази идея, но вярвам, че истинската иновация не е в сложността на алгоритъма, а в това колко хора успява да защити, подкрепи и изравни в шансовете си.
– Какво послание би отправил към по-малките ученици, които тепърва търсят своя път?
Моето послание е да не се страхуват от необятността на света, а да я приемат като покана за изследване. Бих им казал да подхождат към всяко ново нещо с чиста, детска любознателност и да не учат само заради оценките, а заради удоволствието да разбират как функционира светът. Важно е също да намерят баланс между учението и свободното време — защото, водейки се от моя собствен пример, едното никога не трябва да страда за сметка на другото.
Гласпресс
Издвој новости на српском
