Европейският парламент прие докладите за Сърбия и Косово, които обсъждат актуалната ситуация в двете държави, с особено внимание върху правата на българските общности.
Двата доклада бяха приети с голямо мнозинство: 419 гласа „за“, 113 „против“ и 88 “въздържали се” за доклада за Сърбия и 353 гласа „за“, 145 „против“ и 78 “въздържали се” за доклада за Косово. Специално внимание на българската общност в двете държави беше обърнато благодарение на предложенията на евродепутатите Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) и Ивайло Вълчев (ЕКР/ИТН). Техните усилия бяха подкрепени от останалите български представители в Европейския парламент в съответните им политически групи.
Докладът за Косово
По предложение на двамата депутати, в доклада за Косово бе включен текст, отнасящ се до петицията, подписана от близо 500 души, самоопределящи се като българи, и регистрирана в Скупщината през януари 2023 г. Тъй като петицията все още не е разгледана, евродепутатите поискаха гарантиране на правата на българските общности чрез законодателство и призоваваха Косово да включи всички малцинства в конституцията на страната.
Докладът за Сърбия
Докладът за Сърбия акцентира на необходимостта страната да защитава правата и културното наследство на своите национални малцинства. Изразява се съжаление за нарушенията на правата на малцинствата, включително престъпления, мотивирани от омраза и реч на омразата. Европейският парламент изразява загриженост относно практиката на проформа представителство на националните малцинства, които са под контрола на правителството, и призовава Сърбия да осигури пълноценно представителство на тези малцинства на всички равнища на управление. Особено внимание се обръща на необходимостта от насърчаване на обучението на малцинствени езици в училищата, с осигуряване на достатъчен брой учители, учебници и допълнителни материали. Европейският парламент подчертава забавянето на новия план за защита на правата на националните малцинства и настоява Сърбия да го финализира и приложи незабавно, включително всички препоръки на Консултативния комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Европейският парламент призовава Сърбия да увеличи усилията и инвестициите в социално-икономическото развитие на граничните региони, за да се справи с обезлюдяването и да осигури достъп до основни услуги като здравеопазване и образование. Освен това, изразява съжаление за липсата на действия срещу замърсяването на река Драговищица и призовава за изпълнение на мерките, посочени в меморандума за опазване на околната среда с България.
По предложение на Андрей Ковачев и Ивайло Вълчев, докладът съдържа текстове, които осъждат опитите на сръбските власти да подкопаят историческата идентичност на българската общност, включително създаването на т.нар. „шопска нация“, събитията при т. нар. Сурдулишко клане, смяната на българската именна система при жените, както и обискирането на Културния информационен център (КИЦ) в Босилеград. В текста се заявява:
„Изразява съжаление за опитите на сръбските власти да подкопаят националната идентичност на общностите в страната; в този контекст изразява загриженост относно насърчаването на разкази като така наречената „шопска нация“, които целят да заличат съществуването на българската общност и да отрекат нейните исторически корени и културно наследство; изразява съжаление за извършените от сръбските власти обиски в Културния център в Босилеград и за образуването на досъдебно производство за „етническа омраза“ срещу активисти на НПО;“
„Призовава Сърбия да се въздържа от изопачаване на исторически събития, като например разказа за така нареченото клане в Сурдулица, които служат единствено за разпространяване на разделение и омраза срещу малцинствата и съседните държави, което е несъвместимо с членството в ЕС.“
Източник:pp-itn.bg
Издвој новости на српском
