Йордан Захариев е роден на 3 март 1877 г. в Босилеград. Основно училище и първи прогимназиален клас е завършил в Босилеград. През 1895г. е завършил Кюстендилското педагогическо училище. Учителства две години в родния си град. През 1897 г. записва Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София (Софийския университет „Св. Климент Охридски“). Учи география при проф. Анастас Иширков и възприема принципите и методологията на повлияната от западни учени Българска географска школа. През 1901г. завършва с отличие специалностите география и педагогика.
През 1904 г. се жени за Евгения Димитрова Кюркчиева. Двамата имат три деца: Недка, Боян и Асен. От 1901 до 1908 г. е прогимназиален учител в Босилеград. От 1909 до 1922 е директор на непълната девическа гимназия, а от 1922 до 1934г. и на смесената гимназия в Кюстендил. Учител, общественик, учен от национална величина – географ, етнограф, фолклорист, диалектолог, член кореспондент на БАН от 1937г.
В продължение на повече от половин век провежда серия от проучвания на Кюстендилския край, обхващащи 159 села и Кюстендил. Кръгът на неговите изследвания е в областта на антропогеографията, етнографията, фолклора, социологията и диалектологията. Предимно изучава бита и езика на населението, тъй като устното народно творчество все повече се забравя, а народният говор бързо губи характерните си местни особености.
Книгата му „Кюстендилското краище“ е първото поселищно изследване в България (1918). Други негови по-важни трудове са: „Упътване за антропогеографски изучавания в България“ (1928), „Село Слокощица“ (1935), „Пиянец“ (1938), „Кюстендил. Принос към поселищно-географските проучвания на нашите градове“ (1938), „Кюстендилска котловина“ (1963).
Наред с научната си дейност той е и активен културен деятел в Кюстендил. Председател на настоятелството на читалище „Братство” (1928) и актьор–любител; уредник на Градския музей (1919 и 1930); един от основателите и пръв председател на туристическото дружество „Осоговец“; председател на културно-стопанското дружество „Кюстендил“ (1928).
Йордан Захариев, брат му Тодор Захариев и Емануил Попдимитров са сред личностите, които ръководят протестите в Босилеградско срещу прилагането на Ньойския договор и окупацията на Западните покрайнини през 1920 г. Участва в акцията на бежанците и е председател на Учредителния конгрес (1924) на Върховния комитет за бежанците.
Завършва земния си път на 8 май 1965 г. в Кюстендил. След неговата смърт наследниците му: Боян и Асен Захариеви – синове, и дъщеря му – Недка Захариева, даряват на Историческия музей в Кюстендил трудовете му, ръкописи, богата библиотека, награди, лични вещи и др. Йордан Захариев е оставил и богат фонд от снимков материал, който още приживе е завещал на Кюстендилския музей. Община Кюстендил и Регионален исторически музей 1917г. издадоха албум „Изследовател с обектив Йордан Захариев“. Съставителите д-р Ангел Джонев и Любомир Желязков са включили 709 снимки, заснети лично от Йордан Захариев в периода от 1906 до 1960 г. Те са фотографско свидетелство за географията, етнографията, архитектурата и всекидневния живот в Кюстендилско Крайще, Кюстендилската котловина и селата Каменица, Чипровци и Пиянец в първата половина на миналия век.
През 1998 г. Йордан Захариев е удостоен със званието „почетен гражданин на град Кюстендил“. Сред правнуците му е Анжела Димчева – журналист и писател, автор на 11 книги.
Гласпресс
Издвој новости на српском
