Иван Николов: Чий е „рискът за сигурността“ в Сърбия?

Защо да има „риск за националната сигурност“ от прилагането на една международна европейска конвенция, подписана от самата Сърбия?

Министерството на вътрешните работи на Сърбия – Управлението на Гранична полиция на Гранично-пропускателния пункт „Рибарци“, отказа на 11 август да пусне в Сърбия д-р Валентин Янев. Той е пътувал заедно с Димитър Куманов от Сдружение „Балканка“ за среща с представители на Бюрото на Бернската конвенция от Страсбург, които са пристигнали в Босилеград, за да проверят фактите и аргументите, изложени в жалбите на неправителствени организации. Жалбите са свързани със замърсяване на околната среда вследствие на рудодобивни дейности в района на мините в босилеградските села Караманица и Мусул, както и в района на Хомолските планини в община Жагубица и ждрелото на река Млава в Източна Сърбия.

От издадения документ, с който се отказва влизането на д-р Янев в Сърбия, не е ясно дали става дума за еднократен или по-дълъг отказ за влизане в Сърбия. Мотивът за отказа е още по-абсурден: „негативна преценка от риск за сигурност“!?

Какво точно е имал предвид съответният орган, взел решението за отказа да пусне д-р Янев да влезе в Сърбия, не е много ясно.

Защо да има „риск за националната сигурност“ от прилагането на една международна европейска конвенция, подписана от самата Сърбия? По тая логика и държавните представители на Сърбия, които са подписали Бернската конвенция, са изложили страната на риск за сигурността ѝ? Защо само д-р Янев и другите еко-активисти да са виновни за това, че настояват да се прилагат разпоредбите на Бернската конвенция, отнасящи се до защита на околната среда, почвата и водите, съответно за живота и здравето на хората?

Нека да припомним, че Международният Трибунал за Правата на Природата през март 2026 г. осъди правителството на Сърбия и Dundee Precious Metals за пряко и косвено нарушаване на Правата на Природата в района на Хомолските планини.

Бернската конвенция за защита на европейските диви видове животни и растения и техните местообитания е задължителен международно-правен инструмент за защита на природата в Европа и някои държави в Африка. Подписали са я 51 държави, сред които и Сърбия. Тя има Постоянен комитет, който заседава един път годишно, и Бюро със седалище в Страсбург. Нейната цел е опазване на дивата флора и фауна и техните местообитания, както и насърчаване на европейското сътрудничество в тази област. Акцентира се върху необходимостта от защита на застрашените видове животни и растения и техните местообитания, включително и миграционните видове.

Ако Сърбия вече е подписала Бернската конвенция и е поела ангажимент да следва европейската политика за защита на редките и застрашени животински видове и техните местообитания, включително и в районите на мините за олово и цинк в селата Караманица и Мусул, тя трябваше много внимателно да се отнася към исканията за откриване на нови и разширяване на стари минни находища за цветни метали и провеждане на сондажни дейности за изследване на цветни метали на територията на цялата община. И не биваше да допуска припокриване на районите, които едновременно са обявени за местообитания на защитени видове животни и растения, и да допуска върху тях да се провеждат рудодобивни и изследователски дейности!? Да не говорим за трайните увреждания на околната среда и водите заради изливането на замърсените флотационни води от мините и безконтролното изграждане на мини ВЕЦ-ове, които направо унищожават всички видове животни и растения в планинските рекички и Драговищица.

Освен всичко това, проблемът има и трансгранични измерения и навлиза дълбоко в междудържавните отношения с България, РС Македония и Гърция. Река Драговищица е част от водосбора на река Струма и нейното замърсяване замърсява всичко по нейното течение до Егейско море.

Ако има някакъв „риск за сигурността“, то става дума само за личната сигурност на д-р Янев, Димитър Куманов, местни еко-активисти и екипа на БНТ, които през 2022 г. по най-дивашки начин бяха нападнати с камъни в Караманица. Сръбският съд и след четири години още не се е произнесъл окончателно по този казус. Това е истинският „риск за сигурността“, на който сме подложени всички ние – хора, реки, животни и растения, които все още се подвизаваме на територията на Босилеградско. 

Източник: bgnes.bg