Интервю с Мартин Миленов – първенец на випуска в Основното училище „Г. Димитров“ в Босилеград

Любознателността и науката нямат граници В малък град като Босилеград успехът на едно дете има значение не само за неговото семейство и училището, но и за цялата местна общност. Той показва, че скромността, постоянството и стремежът към знания могат да се развиват навсякъде, независимо от ограниченията, които понякога съпътстват живота, особено в по-малките населени места. Историите на младите хора, които постигат успехи и продължават да търсят нови хоризонти, дават увереност, че Босилеград има своето достойно място в тяхното образование и израстване.

Мартин Миленов тръгва на училище на шестгодишна възраст и още от ранните си години проявява любопитство към книгите, науката, езиците и технологиите. Сред първите му любими четива са „Политикин забавник“, комиксите и поредицата за Хари Потър, до която достига първо чрез филмите, а след това и чрез книгите. Сред предпочитаните от него телевизионни заглавия са „Доктор Хаус“, „Младият Шелдън“ и „Приятели“ – продукции, в които го привличат интелигентният хумор, нестандартното мислене и интересните човешки истории. С времето интересите му се разширяват. Мартин започва да чете научнопопулярни списания на английски език и самостоятелно да изучава различни чужди езици, като използва вече придобитите знания, за да усвоява нови. Интересът му към технологиите го насочва и към програмирането, където най-силно внимание отделя на езика Python. Наред с това през годините участва в турнири по шахмат, ученически състезания, рецитали, концерти по пиано и прояви, свързани с природните науки. Разностранните му интереси и последователната работа му носят признанието да завърши основното си образование като първенец на випуска в Основното училище „Г. Димитров“ Босилеград.

В традиционото интервюто, което ежегодно портал „Гласпресс” реализира , Мартин Миленов разказва за училищните моменти, за своите интереси и успехи, за трудностите и за мечтите, с които продължава напред.

– Мартине, как се чувстваш сега, когато завършваш основното училище?

Чувствам се отлично, щастлив и удовлетворен от всичко, което постигнах през тези осем години. Завършването на основното училище е важен момент за мен, защото с него приключва един голям и незабравим етап от живота ми. Едновременно с радостта изпитвам и известна тъга, защото ще ми липсват училището, учителите, съучениците и всички моменти, които сме преживели заедно. В същото време съм развълнуван от това, което предстои, и съм готов да продължа напред към нови знания и предизвикателства.

– Когато погледнеш назад към годините преминали в основното училище, кой момент ще запомниш най-силно?

Един от моментите, които ще запомня най-силно, е спечелването на второ място на окръжното състезание по физика. Това постижение беше много важно за мен. Спомням си вълнението преди състезанието, напрежението по време на задачите и огромната радост, когато разбрах резултата. Този момент ми даде допълнителна увереност и ме мотивира да продължа да уча и да се развивам.

– Кое беше най-голямото предизвикателство по пътя до този успех?

Според мен всеки тест, състезание и важна задача имат своята стойност и носят различно предизвикателство. Най-трудно беше да съчетавам редовните училищни задължения с подготовката за състезанията, защото това изискваше много време, концентрация и постоянство.

– Имаше ли момент, в който ти е било трудно, и ако да кога?

Такъв момент имаше в пети клас, когато участвах в състезание по биология. Тогава много се съмнявах в себе си и не бях сигурен дали съм достатъчно добре подготвен. Въпреки притеснението реших да не се отказвам, продължих да уча и се постарах да покажа всичко, което знам. В крайна сметка спечелих трето място в Пчинския окръг. Този успех ме научи, че съмненията не трябва да ни спират и че понякога най-важната победа е да преодолеем самите себе си.

– Кой предмет най-много те мотивираше и защо?

Най-много ме мотивираше химията. Харесвам този предмет, защото чрез него можем да разберем от какво е изграден светът около нас, как взаимодействат различните вещества и как химичните процеси присъстват в ежедневието ни. Още по-голяма роля за интереса ми имаше моята учителка по химия Миряна Арсов. Тя положи много усилия, за да ми помогне да напредвам, вярваше в мен и винаги ме насърчаваше да задавам въпроси, да мисля и да търся нови знания. Благодарение на нея химията се превърна не само в учебен предмет, а и в истински интерес за мен.

– Има ли учител, който е оставил специална следа в твоето развитие?

Всеки от моите учители има свое място в моето израстване и е оставил своя следа в моето образование. Дори да не успея да спомена всички поименно, уважавам и ценя всеки от тях и съм благодарен за знанията, подкрепата и уроците, които съм получил. С особена благодарност си спомням за моя начален учител Милан Миланов, който вече не е сред нас. Той беше първият учител, оставил дълбока следа в моето образование. От него получих не само първите важни знания, но и ценни уроци за добротата, уважението към хората и отговорното отношение към живота. За мен той ще остане пример и човек, когото винаги ще помня с признателност и почит. Особено място в моето израстване има и моят дядо Миле Миленов, който също беше учител и вече не е сред нас. Той ме научи да играя шах и ми показа, че всяко решение изисква търпение, внимание и мисъл няколко хода напред. Винаги се гордееше с мен и вярваше в моите възможности. Благодарен съм и на моята класна ръководителка Анка Арсов, която през годините ме подкрепяше, насърчаваше и беше до мен във важните моменти. Учителят ми по техника и технология Зоран Динов ме научи на дисциплина, отговорност и сериозно отношение към всяка поставена задача. Благодарен съм и на преподавателите ми по български език Снежана Александрова и Деян Миленов, които ми помогнаха да обичам своя майчин език. Чрез богатството на българския език те ме научиха да уважавам не само думите и тяхното значение, но и семейството, произхода и ценностите, които езикът съхранява и предава между поколенията.

– Какво според теб е по-важно за успеха – талантът, постоянството или подкрепата на хората около теб?

Според мен и трите са необходими за постигането на истински успех. Талантът е важен, защото дава начална възможност и посока, но сам по себе си не е достатъчен. Без постоянство, труд и желание за развитие талантът може да остане неизползван. Подкрепата на семейството, учителите и приятелите също има огромно значение, защото именно тези хора ни дават сила в трудните моменти и ни помагат да продължим, когато започнем да се съмняваме в себе си.

– С кое свое постижение се гордееш най-много?

Гордея се с наградите и резултатите, които постигнах на различни състезания, защото зад всяко от тях стоят много труд, подготовка и усилия. Но преди всичко се гордея със знанията, които придобих, и с приятелствата, които създадох през тези години. Наградите са важни и носят радост, но знанията и истинските приятели остават за цял живот. За мен най-голямото постижение е, че завършвам основното училище не само с добри резултати, но и с много ценни спомени и хора, на които мога да разчитам. Гордея се с това, че през тези осем години се научих да приемам както победите, така и грешките, защото и едните, и другите ни помагат да израстваме. Научих да уважавам различните мнения, да работя с други хора и да бъда готов да помогна, когато някой има нужда.

– Каква роля имаха приятелите и съучениците ти през тези години?

Приятелите и съучениците ми имаха много важна роля през всичките тези години. С тях споделяхме не само часовете и училищните задължения, но и радостите, притесненията, успехите и трудните моменти. Заедно сме се смели, помагали сме си и сме създавали спомени, които ще останат завинаги. Всеки от тях по свой начин е допринесъл за това училищните години да бъдат по-интересни и по-щастливи. Надявам се, че дори когато пътищата ни се разделят, ще запазим приятелството и уважението помежду си.

– Как гледаш на следващия етап – гимназията?

Гледам на гимназията като на ново и вълнуващо предизвикателство. Знам, че ще има по-сложни предмети, повече задължения и по-големи очаквания, но съм готов да положа необходимите усилия. Очаквам да придобия нови знания, да срещна нови хора и да открия още по-ясно своите интереси и способности. Вярвам, че гимназията ще бъде важна стъпка към бъдещето ми и ще ми помогне да се подготвя за професията, която един ден искам да избера.

– Какви са очакванията ти за бъдещето и в каква посока искаш да се развиваш?

След завършването на гимназията бих искал да продължа образованието си в областта на медицината. Това е посока, която ме привлича, защото съчетава природните науки, отговорността и възможността да помагаш на хората. Знам, че медицината изисква много учене, постоянство и отдаденост, но съм готов да работя усилено, за да постигна тази цел. Все още имам време да избера по-конкретна специалност, но бих искал бъдещата ми професия да бъде полезна, отговорна и да има истинско значение за живота на другите.

– Какъв съвет би дал на учениците, които сега започват своето училищно пътуване?

Бих ги посъветвал да бъдат любопитни, да задават въпроси и никога да не се страхуват да учат нови неща. Важно е да слушат своите учители, да уважават съучениците си и да ценят подкрепата на семейството си.

Гласпресс