Време ли е вече да се спре?

Да спре нощта с деня да се редува

и яркоро ни слънце да умре!

Да спре луната звездите да целува!

Светлината – завинаги да спре!

Да затихне в нощта земята,

неволно вятъра да спре,

и тихото шумолене на водата,

в тишината кротко да замре!

Да спре истинската радост

и без ехо да заглъхне смехът.

На тъгата, без никаква смелост,

страхливо да се предаде светът!

Да спре човек да разсъждава-

спомен да остане мистлта.

Ума вече да не се познава

сплотил се кротко с глупостта.

Ако смелостта не учи да се бори,

и страха не е  тръгнал да умре,

ако ума езика не покори –

то нека, нека да се спре!

Радица Божилова