Време ли е вече да се спре?

0

Да спре нощта с деня да се редува

и яркоро ни слънце да умре!

Да спре луната звездите да целува!

Светлината – завинаги да спре!

Да затихне в нощта земята,

неволно вятъра да спре,

и тихото шумолене на водата,

в тишината кротко да замре!

Да спре истинската радост

и без ехо да заглъхне смехът.

На тъгата, без никаква смелост,

страхливо да се предаде светът!

Да спре човек да разсъждава-

спомен да остане мистлта.

Ума вече да не се познава

сплотил се кротко с глупостта.

Ако смелостта не учи да се бори,

и страха не е  тръгнал да умре,

ако ума езика не покори –

то нека, нека да се спре!

 

Радица Божилова

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.