Братя Боримечкови – известни в Бесарабия българи-родолюбци и обществени дейци отбелязаха 100 годишнината на баща си

Братята Димитър и Иван Боримечкови – известни в Бесарабия и за пределите й родолюбци и обществени дейци отбелязаха 100 години от раждането на баща си Иван Василев Боримечков (18.08.1921–10.10.1996).

Събитието е уникално по своя формат, то излиза за рамките на семейното. Димитър, който е журналист, фотограф, писател и родоизследовател и Иван – директорът на Театъра на бесарабските българи „Смешен петък“ повикаха на възпоминателното мероприятие, освен комшиите и роднини, общественици, журналисти и други видни дейци на Тараклия.

„Ние имаме чувство за историзъм – човекът е във времето и времето в човека, тоест ние искаме да покажем живота на един човек през призмата на времето. Памет. Без нея не ще разберем дали е достойно мястото ни в този живот. Ние не можем да живеем без нашето минало, без нашите прадеди. Кои сме ние без тях? Ето защо трябва да знаем и пазим историята на своето семейство, на своето родословие“, каза на кореспондента на БТА по-големият брат Димитър.

За гостите, на стените на бащиния дом, братята организираха малка фотоизложба, която разказваше за живота на родителите им. А в самата къща подредиха стая-музей със предметите от бита на техните мама и татко.

От видеото, което бе показано в двора по телевизора, събралите се разбират, че Иван Боримечков, в по-голямата част от живота си е работил в промишлен комбинат като дърводелец. Дълги години е бил бригадир на дърводелците. Славил се е със своето трудолюбие и отзивчивост. За честен и добросъвестен труд много пъти е бил награждаван с грамоти, парични възнаграждения. По думите на тараклийците, Иван много се гордееше с това, че и негов труд е бил вложен в строежа на тараклийския Дом на Културата – бригадата, която той ръководеше изготвяше врати и прозорци за сградата, те могат да се видят и днес. По време на събитието всеки желаещ можа да влезе в работилницата на дърводелеца в двора на къщата, и да се докосне до инструментите му.

„Едно от нещата, които през целия живот ще помня, е дървеният фотоувеличител, който баща ми изготви за мен и брат ми, когато бяхме на петнадесет и тринадесет години. Аз вече съм на седемдесет, но и досега пазя спомена за онова далечното-близко време, вълнуващи мигове в домашната фотолаборатория и образа на баща ми“, споменава с тъгата в сърцето Димитър Боримечков.