Винаги ще съществува един „Петър“ да се отрече от теб, един „Юда“ да те предаде и един „Пилат“ да те осъди и в уникалността пред осъзнаването за това кой е кой се свежда само глава в тиха молитва за душите им. Пред неосъзнатото действие оправдаващо им постъпките се спира с милост и благословия за деянията им… нека да им е простено. Непохватност няма свидетелство към нечовешността отпита по глътка от пълната чаша на злото преобразявайки се в добронамереност скрита под унижението на принуда. Няма нужда от драма. Драмата има нужда от дейци разлята пред публика жадна за недействащи действия. Наситеност през цветната настройка обезсмисляща постоянните тренировки на ума да изглеждат великолепно банални пред враговете и близките не различавайки ги и слагайки ги под общ знаменател.
И става тихо и замъглено спокойно, но пък се раждат едни въпроси заглушавайки тишината спретната старателно. Старание без състезателна намеса на опити да се огледа действието на всеки поотделно. Каква смисленост в това старание ако не дава резултати и няма обяснение за нито едно от действащите лица.
Заляти с прекалено много информации оставаме неинформирани, но пък спъвайки се от малките дразги ставаме и леко дразнещи и зареждаме душите на гладните за драматизъм. Щом не е добре, значи е много добре!
Разочарованието се предава пред целеустремената идея да се съхраним, но пък се унищожаваме не оглеждайки се около себе си и не виждайки нуждите на другите. Какъв ще бъде този свят който не успява да се обедини и се разделя в момента в който има най-много нужда от обединение. Свят на пропуснати възможности пред опити за самосъхранение. Нека да е светло пред тъмнината. И нека всеки сам се определи пред какво да се преклони.
Загубихме много от времето си в убеждения в които дори самите не вярваме и нищо не е така както всъщност е!!!
Радица Димитрова
Издвој новости на српском
