Граничният събор „Славчето” отново ще събере близки и приятели

На 28 юни, събота, в местността „Славче“ край босилеградското село Извор, на самата гранична линия между Сърбия и България, ще се проведе традиционният граничен събор „Славчето“. Това събитие от десетилетия събира българи от двете страни на границата и се утвърди като символ на приятелство и съхранена връзка въпреки граничната бариера.

Организатори на тази братска среща са общините Босилеград и Трекляно. В деня на събора граничният пункт в местността се отваря за свободно преминаване от 7 до 19 часа, а откриването е съпроводено с тържествена церемония – издигане на националните флагове на Република България и Република Сърбия и изпълнение на химните. Приветствени слова изнасят кметовете на двете общини, след което започва културно-забавната програма с участието на изпълнители от Босилеград и Кюстендил. Тази година домакин на събора е Община Босилеград. Очаква се съборът да събере жители от Босилеград, Трекляно и Кюстендил, както и многобройни преселници и гости от вътрешността на Сърбия и България. Посетителите ще имат възможност да се насладят на традиционни ястия и да закупят разнообразни местни продукти от сергиите, подредени по самата гранична бариера.

По-възрастните хора помнят как по време на комунистическия режим този събор е бил най-масовото и чакано събитие в региона – кратък миг, в който роднини и близки, разделени от политически граници, са имали възможност за кратко да се прегърнат и да си кажат думи, натежали от години на раздяла. Босилеградчани си спомнят и разказват как съборът някога е бил най-очакваният ден за среща на близки, разделени от границата. За тях Славчето си остава от една страна символ на радост и семейна топлина, а от друга страх и горчива болка от нелогичната раздяла. В няколко часа хората са споделяли една година копнеж и мъка, като това на някои им е косвало месеци показания, разпити и тормоз от страна на полицейските служби на двете държави.

След демократичните промени съборът замлъква за цели 15 години, но през 2005 г. традицията е възстановена, макар и с по-умерен заряд и по-малка емоция. Днес границата все още съществува, но хората могат да се срещат свободно и често, без страх и забрани. Днес „Славчето“ остава жив мост през границата – спомен за времето, когато бариерите са били по-силни от пътищата, но не и от човешката обич. Съборът продължава да напомня, че дори когато историята разделя, обичаят и родовата памет успяват въпреки всичко да събират.

Гласпресс