Д-р Милен Врабевски взе участие в първия панел от дискусията „Българските идеи за Европа: диалог между НПО сектора и правителството“. Тя е организирана от Министерството за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, съвместно с Европейски съвет за външна политика – София и Националния форум от неправителствени организации за Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018.
Участие в панела взеха още г-жа Лиляна Павлова, министър за Българското председателство на Съвета на ЕС и г-н Димитрис Куркулас, зам.-министър на външните работи на Гърция в периода 1987-1989.
Д-р Милен Врабевски изнесе откриващата реч по време на събитието, като в нея той обърна внимание на въпросите каква Европа искаме за себе си и за своите деца, как искаме да изглежда Югоизточният европейски регион и как Българското председателство може да допринесе именно за европейската перспектива на Западните Балкани и на младите хора в Европа.
Според него усилията трябва да бъдат концентрирани именно в младите, в тяхното образование, изграждане на ценностна система и вяра в собствените си сили, мечти, идеи и цели.
Д-р Врабевски сподели, че над 6 000 млади хора от историческата ни диаспора в Украйна, Молдова, Сърбия и Македония, а през последните години от Албания и Гърция, в резултат на организиранизирания от Фондация „Българска памет“ ежегоден семинар „Силна национална, силна европейска идентичност“ се превърнаха в своеобразни посланици на европейската идея в своите държави.
Според д-р Врабевски можем да имаме сигурна, стабилна, просперираща Европа, когато вратата на ЕС бъде отворена за страните от Западните Балкани. Ключова формула за бъдещето на Европа и Региона е именно „стабилен Европейски съюз чрез стабилни съседи на Балканите“.
През 2018г. – в Европейската година на културното наследство и годината на първото Българско председателство на Съвета на ЕС имаме 2 основни задачи според д-р Врабевски – да съумеем да интензифицираме образователните, духовни и културни връзки със страните от Западните Балкани и да покажем цивилизационния принос на страната ни към културно-историческото наследство на Европа. Д-р Врабевски напомни, че след присъединяването на България към ЕС преди 10 години, кирилицата става третата официална азбука в Съюза, наравно с латинската и гръцката.
А.Д.ГЛАСПРЕСС
Издвој новости на српском
