От днес, 16 декември чрез портал „Гласпресс” и Българска телеграфна агенция ще може да проследите поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села.
През последните три месеца сдружение „ГЛАС” – Босилеград, благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българскате общности на Министерството на външните работи на Р. България финализира амбициозният си проект „Традициите и обичаите на родния край”. По време на подготовката и изготвянето на видео репортажите из босилеградските села, екипа на проекта е изминал над 500 км. предимно из планинските пътища на община Босилеград., направил е над 80 интервюта с местни жители, заснел е часове суров материял, направени са много фотографии, записани са легенди и още много изненади, които предстоят да бъдат споделени.
Първият видео, текстуален и фото репортаж е за село Бранковци.
Село Бранковци, разположено на 16 км южно от Босилеград и на 4 км от ГКПП Рибарци, е характерно със своето географско местоположение и уникален природен ландшафт. Намиращо се на височина от 730 м в централната част на селото и на 1408 м на върха на Чудинска планина, селото е оформено от значителна разлика в надморската височина, което води до климатично разнообразие – от умерено-континентален до планински климат. Буковите и дъбовите гори, които преобладават в района, създават естествена среда за богатата флора и фауна на Бранковци.
Разположено между селищата Рикачево, Злидол, Рибарци и сръбско-българската граница, Бранковци е стратегически разположено на важен търговски и комуникационен път. Центърът на селото е на ъгъла, който образуват Бранковска река и Злидолската долина. Реката преминава през тесни клисури и разделя селото на северна и южна част. В миналото, плодородната земя по коритото на реката е била широко използвана за отглеждане на зеленчуци и овощни насаждения. Благоприятният климат, защитен от студените зимни ветрове, е допринесъл за производството на отлични зеленчуци и плодове, като ябълки и круши, които са намирали пазар в големи търговски центрове като София. Селото се състои от 12 махали, разположени по двете страни на реката: Шангова, Често-Борйе, Кумица, Ступиче, Козарник, Бумбар, Мрътви орници, Балиинци, Селище, Копище, Рупи и Село. Според народни предания, първите заселници в Бранковци са дошли от Македония и Софийско, като населяват първоначално махалата Селище, след което започват да се заселват и други. По-късно, вследствие на турските нападения и ерозията на почвата, много от жителите се преместили по високите и по-защитени терени, образувайки нови махали.
През вековете Бранковци е било селце със силна земеделска традиция, като основният поминък на хората е бил земеделие, скотовъдство и овощарство. В селото е имало различни занаятчийски работилници, като шивачи, дърводелци, бъчвари и кожухари, които са обслужвали както местните нужди, така и нуждите на по-отдалечените райони. Много жители на Бранковци са напускали родното си село, търсейки работа в София и Дупница. Историята на село Бранковци е документирана и в турските тефтери. През 1570 г. селото се споменава под имената Бериловци, Прибовци и Прибиловци. Според данъчни регистри от 1866 г., селото е имало 40 домакинства с 243 души. През 1953 г. броят на жителите на Бранковци достига връхната си точка от 366 души. Оттогава населението постепенно намалява, а през 2022 г. в селото живеят само 43 души, което отразява значителната демографска криза, с която се сблъсква селото през последните десетилетия. Черквата на Бранковци е посветена на Свети Хараламби и е важен духовен център за местните хора. Училището в Бранковци е открито вероятно веднага след Освобождението, като през 1880 г. са отпуснати средства за построяване на училищна сграда. Сегашната училищна сграда е построена през 1930 г., а днес училището е едно от малкото работещи в този край. Въпреки драстичното намаляване на броя на населението, училището в Бранковци продължава да съществува, като в момента в него учат само двама ученици. Това е ярко свидетелство за процесите на обезлюдяване и миграция, които засягат както това село, така и много други в региона. Нарастващото изселване на младите хора в търсене на работа в големите градове и липсата на икономически възможности за работа в селото допринасят за намаляването на броя на учениците и постепенното затваряне на местните училища.
През годините село Бранковци е претърпяло различни промени, но както много други села в региона, то се сблъсква с предизвикателства, които не могат да бъдат избегнати. Понижаването на броя на населението, напускането на младите хора и ограничените възможности за работа водят до все по-голямо обезлюдяване. Това, заедно с липсата на ресурси и инфраструктура, води до постепенното затваряне на местни институции и спад в качеството на живот на останалите жители. Въпреки това, селото остава част от богатото културно и историческо наследство на региона, което продължава да привлича интереса на посетителите, но без реална възможност да се възстанови предишният му демографски и икономически статус.
Гласпресс
Издвој новости на српском
