2000 места за кандидат-студенти от българските исторически общности, 1000 от които за българите в Украйна

0
Снимка: Скрийншот от видео на НС

През тази година са отделени 1000 места за кандидат-студенти от българската общност от Украйна, информира министърът на образованието Николай Денков народните представители от Комисията по политиките за българите извън страната. На заседанието й на 30 март 2022 г. министърът уточни, че общата бройка на младежите, които могат да бъдат студенти у нас, е 2000 човека.

На 30 март т.г. Комисията по политиките за българите извън страната към Народното събрание проведе заседание при следния дневен ред:

1. Ред и начини за приемане на студенти във висшите учебни заведения на територията на Република България, придобили временен статут на закрила;

2. Развитие по поставените въпроси от дружество „Родолюбец“ (бел. ред.: вж. тук и тук), във връзка с „Правила за приемане на студенти, докторанти и специализанти за обучение в българските държавни висши училища, съгласно ПМС № 103/1993 г., за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и ПМС № 228/1997 г., за приемане на граждани на РС Македония за студенти в държавните висши училища на Република България през учебната 2022 – 2023 г.“;

3. Разглеждане на възможности за преодоляване на трудностите пред развитието на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“ в гр. Тараклия – Република Молдова – статут, финансиране, акредитация и други;

4. Разни.

Ето какво пише за това заседание на Комисията на сайта на парламента:

През тази година са отделени 1000 места за кандидат-студенти от българската общност от Украйна, информира министърът на образованието Николай Денков народните представители от Комисията по политиките за българите извън страната. На заседанието й на 30 март 2022 г. министърът уточни, че общата бройка на младежите, които могат да бъдат студенти у нас, е 2000 човека, като до момента не е имало толкова големи квоти за други български общности извън страната.

Срокът за кандидатстване в български висши училища ще бъде до септември, а при наличие на свободни места и желание от българските вузове – и по-дълъг, обяви министър Николай Денков.

Мярката е по 103-то правителствено постановление за българите извън страната, което осигурява безплатно обучение и стипендии за българи от историческите общности в чужбина. Кандидатите от Украйна ще могат да подават документите си директно, включително онлайн, без да държат тестове.

Двойно са увеличени местата за кандидат-студентите по 228-о постановление за българите от Северна Македония – от 150 на 300, информира Николай Денков. Те ще могат да кандидатстват и по другото 103-о постановление.

Министърът съобщи, че се готвят спешни поправки в Закона за висшето образование по проблем, който бе повдигнат в парламентарната комисия от нейния председател Антоанета Цонева. С правила на МОН практически се отказваше прием на кандидат-студенти и докторанти по облекчени условия (да не плащат учебни такси и стипендии), понеже вече са придобили българско гражданство или са получили статут на постоянно пребиваващи в България. Очаква се те да бъдат внесени като предложение между първо и второ четене на промените в закона, които Народното събрание вече обсъжда.

На заседанието на Комисията за българите в чужбина бе разгледан и проблемът с българския Тараклийски университет в Молдова, който повече от 2 години чака решение да получи статут на филиал на Русенския университет. Според директора на дирекция “Източна Европа” в Министерството на външните работи Пламен Георгиев, идеята за филиал е от страна на Молдова, но след смяната на политическото управление там тя дори не отговаря със становище по въпроса.

“Трябва да положим усилия да не изчезне този университет, дори да стане колеж, каквито идеи има. Това е институция на българите там и никак няма да е добре тя да изчезне”, заяви председателят на комисията Антоанета Цонева.

Източник: eurochicago.com

Предишна статияУнгария избира парламент
Следваща статияИзбори в Сърбия
Александър Димитров
Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 26 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.