Всяка година на днешната дата, 27 октомври, в българо-гагаузкото село Кубей, Болградски район честват рождената дата на своя именит съселянин академик Александър Теодоров-Балан. В местното училище №1, носещо името на Александър Теодоров-Балан, ученици и преподаватели полагат цветя пред неговия паметник, организират празненства и кръгли маси.
През 1859 г. в село Кубей (днес Болградски район, Украйна) е роден Александър Теодоров-Балан в семейството на българи преселници от Сливенския край, които първоначално живеят в Болград, а по-късно – и в Кубей. Неговият баща, Стоян Мартинов Балан, е от голям род, занимавал се с манифактурна търговия. Майка му Мария Балан, по рождение Грекова, е сестра на политика Димитър Греков.
Братята на Александър Балан стават също видни личности, участвали в изграждането на следосвобожденска България: генерал Георги Тодоров, юриста и кмет на София Мартин Т(е)одоров, проф. Атанас Теодоров и инж. Михаил Балански.
След завършването на Болградската гимназия. Балан следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда „За звука ь в новобългарския език“. През 1884 г. се установява в София.
Бесарабският българин принадлежи към онези учени, които поставят основите на българската наука след Освобождението. Той е пръв ректор на създадения през 1888 г. в София Висш педагогически институт, който по-късно прераства в днешния Софийски университет.
Езиковедът Александър Теодоров-Балан става известен с борбата си за запазването чистотата на българския език и е ревностен противник на употребата на чуждици в него.
Благодарение на Балан в българския език навлизат и до ден-днешен се използват думи като влак, вместо френската трен, дейност, творба, усет, украса, възглед, заплаха, излет, поява, летовище, общувам, становище, предимство и много други.
От 1939 г. е почетен доктор на Софийския университет и действителен член на БАН.
Александър Балан доживява почти 100-годишна възраст и умира на 12 февруари 1959 г. в София.
Издвој новости на српском
